Борвалд направи с ръка красноречив жест.
— Разбирам напълно — каза той, зарадван от перспективата да се сдобие отново с пари.
— В такъв случай сега да си вървим.
Напуснаха избата. Горе при външната врата Хардер добросъвестно бе стоял на пост. Довереникът на Науман му даде една монета и излезе с Борвалд на улицата, където стихията беснееше сега кажи-речи по-злостно отпреди.
— Е, адио — каза приятелят на Краля на контрабандистите. — Ще се срещнем при Золбриг. Впрочем аз се казвам Рудолф, фамилното име е без значение.
С това двамата „достопочтени“ господа се разделиха и бързо се отдалечиха в различни посоки.
Акробатът Борвалд пое към „Ноймаркт“, но малко преди да го е достигнал, зави с една странична уличка и хлътна там в една порта. Това беше задната страна на къщата „Ноймаркт“ 12.
Той се промъкна от градината в двора и огледа горе редицата осветени прозорци. После събра няколко камъчета и ги хвърли по един от тях. Бушуващата буря заглуши лекия шум от изчаткалите по стъклото камъчета, така че Борвалд трябваше няколко пъти да повтори опита. Най-после горе се отвори едното крило на прозореца и се появи главата на мъж. Борвалд плесна три пъти с ръце по особен начин и главата веднага се дръпна. Само след кратко време задната врата се отвори и човекът дойде в двора, хвана го за ръката и го помъкна към една барака за дърва и въглища.
— Борвалд, ти ли си? — попита той.
— Да. Че кой иначе? Знае ли някой друг тези сигнали?
Золбриг поклати глава.
— Не. Но, човече, ти много рискуваш! Навея къде те търсят. Какво търсиш в столицата?
— Подслон при теб! — отвърна Борвалд лаконично. Търговецът на платове отскочи стреснато назад.
— За теб аз място нямам. Не можеш да очакваш, че заради теб ще се подхвърля на толкова голяма опасност.
— Тази опасност сега е много малка — увери Борвалд, поклащайки глава. — Кой ще ме види у дома ти? Твоята жена, прислужницата ти и никой друг! Аз съм ти просто един стар приятел, дошъл да ти погостува няколко дни. Защо да не мине номерът?
Золбриг остана смълчан. Тогава акробатът сложи ръка върху неговата и попита:
— Значи не искаш, Золбриг? Макар че сме толкова добри приятели?
— Това време мина! — отбеляза Золбриг. — Сега не можем да си позволим да се познаваме.
Борвалд се ухили.
— Струва ми се, драги, че ние въобще не се познаваме, поне ти мен още не, иначе нямаше да ме пъдиш! Ако не ме приемеш, ще отида на предната врата и ще звъня, докато жена ти ми отвори. Тогава ще й кажа по какъв начин си ми задължен и откъде се познаваме. Как стоят сега нещата, искаш, или не?
Золбриг се почувства притиснат натясно, знаеше, че не може да излезе насреща на акробата. Ето защо попита, изскърцвайки със зъби:
— Колко дълго се каниш да останеш?
— Най-много три дни — отвърна Борвалд, приемайки че дотогава довереникът на Науман ще го потърси. И прибави: — Окъсан съм, трябва да ми набавиш нови дрехи. Ще ти дам пари. Първата нощ мога да спя и тук.
— Добре — съгласи се Золбриг, радостен, че поне временно има сигурно скривалище за опасния гост. — Ще те оставя засега тук, за да не те спипат. От какви неща се нуждаеш?
Борвалд помисли.
— Пардесю, шапка, панталон и ботуши.
— Значи ще трябва да нагризя киселата ябълка. Ще те представя на жена ми като стар познат, когото случайно съм срещнал.
Акробатът кимна.
— Добре! Ще си измисля някакво друго име. Сега изчезвай! Копнея за сън. Стой, още едно! Утре или вдругиден един мъж ще пита за мен, така че ще ми го доведеш.
— Дявол! — изруга Золбриг. — Вече се знае, че си при мен?
— Само един-единствен го знае — успокои го Борвалд, — а от него няма защо да се страхуваш. Може би още утре ще те напусна.
Наполовина успокоен, Золбриг си тръгна.
Беше събота предиобед след описаните събития. Акробатът Борвалд, представен като стар познат пред фрау Золбриг, още спеше в квартирата си, когато бе събуден от своя „хазяин“.
— Мъжът те чака.
Борвалд скочи от леглото, облече се бързо и последва Золбриг във всекидневната. Там стоеше довереникът на Краля на контрабандистите.
— Добър ден — поздрави той и подаде ръка на Борвалд. — Можем ли за миг да поговорим на четири очи?
По знак на Борвалд Золбриг се отдалечи. После съучастникът на Науман предаде очакваната новина:
— Работата ще стане днес, точно в полунощ. Краля на контрабандистите е осведомен. Ето — той извади връзка ключове и една карта и ги подаде на Борвалд, — генералните ключове и един план на затвора. А сега си свършете работата добре и следвайте после стриктно указанията на Науман.