С тези думи се сбогува. Едва си беше тръгнал, Борвалд извика крайно доволен „приятеля“ Золбриг.
— Чуй, драги мой, ти с такава голяма радост ми каза „добре дошъл“, че наистина ми е безкрайно мъчно, дето ще мога да се насладя на гостоприемството ти само и тази вечер. Аз изчезвам.
— Тръгни си с ведра песен от мен и хич не се вясвай след този ден! — римува Золбриг с кисела физиономия.
— Негоднико, ама ти направо се пръскаш от нежност! — запази жизнерадостния си тон акробатът. — Надявам се, съзнаваш колко ми е трудно да се разделя с теб. Ама съдбата явно го е решила, така че трябва да се примирим и да не проливаме потоци сълзи, които само ще ни развалят доброто настроение. Аз не съм привърженик на безполезните вълнения. Така че да ги зарежем. Точно в полунощ съм изчезнал.
Борвалд остана целия ден и вечерта сам. Ядене и питие получи в своята стая, иначе никой не се заинтересува от него.
Следобед започна отново да вали. Когато вечерта се спусна, дъждът се лееше на потоци, а към полунощ се разбесня буря и стоварваше пороя с такава мощ по улиците, че човек едва можеше да се държи на краката си. Точно това бе времето, от което Борвалд се нуждаеше. Сега по улиците сигурно не се мяркаше човек, освен по крайна необходимост.
Точно в дванайсет Золбриг дойде при акробата.
— Е, готов ли си? — попита. — Излизането ти май наистина трябва да е много наложително! При това ужасно време никой не би тръгнал по улиците. А сега си обирай крушите и повече кракът ти да не е стъпил тук!
— Ще избягвам! — ухили се Борвалд. — Почакай малко! Нямаш ли някой чук?
— Не един, а няколко — отвърна Золбриг озадачен. — Какво се каниш да правиш с него?
Золбриг познаваше този тон. За да се отърве час по-скоро от бившия си съучастник, той му изпълни желанието, после го изпрати до вратата и каза:
— Сега си върви, но не забравяй: никога не си бил тук!
— Така ли трябва да звучи сбогуването на един приятел? — отвърна присмехулно Борвалд. — Е, все едно. Много ти здраве и се пази от панделата. Съдиите обичат да натикват там фалшификатори на пари.
И Борвалд излезе в дъждовното време. Бурята сграбчи неговата исполинска фигура с такава сила, че с мъка се задържа изправен. Буквално се облягаше на напора. Не срещаше никакъв човек. Дори нощните пазачи се бяха спотаили във входовете за коли, та поне донякъде да бъдат защитени. Беше наистина време за мошеници. Светлината на фенерите осветяваше улицата само на няколко крачки, бурята правеше видимостта по-нататък невъзможна. Борвалд се добра до зданието на затвора. Промъкна се около него да види дали не е пазено отвън, но не забеляза човешко същество.
Акробатът нямаше нужда от главния вход, а потърси една задна порта, която водеше до двора на затвора. Измъкна получените вчера от „Рудолф“ главни ключове и започна да ги пробва. Един стана и портата се отвори.
Той я заключи след себе си и се запромъква тихо покрай стената до страничния вход на сградата. Тук също отвори и заключи след себе си. Озова се в един оскъдно осветен коридор. Вляво една врата водеше към стаите за разпити и канцелариите, а друга вдясно — към същинския затвор. Той я отвори и пристъпи в едно преддверие, от което се изкачваше нагоре стълбище. Тук си събу ботушите и ги скри под стълбите. Тръгна нагоре безшумно, по чорапи. Бурята вилнееше с такава ярост, че дори един висок шум не би се чул тук във вътрешността.
В горната част на стълбището стигна до една врата и предпазливо я отвори. Влезе, но този път не я заключи, а само я затвори. Пред него се простираше дълъг, ярко осветен коридор с килии. На първата врата можеше да се прочете „Надзирател“. Другите врати бяха отбелязани с поредни номера. Той пристъпи до първата и се заслуша напрегнато. По време на едно затишие на вятъра му се стори, че долавя хъркащи звуци. Отвори съвсем тихо и погледна през процепа в малкото помещение. Затворническият надзирател спеше изпънат на кревата. В ръката си държеше връзка ключове. На стената висяха вериги и разни пранги. На масата лежеше една разтворена книга — регистърът на килиите.
Акробатът придърпа вратата след себе си и пристъпи тихо до леглото. Без с мигла да трепне, измъкна чука, замахна и го стовари върху ключаря. Удареният само се изпъна и не издаде звук.
— Дотук добре — промърмори Борвалд. — Да се надяваме, че нищо непредвидено няма да се случи.
Взе връзката ключове на надзирателя и приближи до масата.
— Номер осем, етаж първи: Волф Науман, дясно крило — прочете той. — Съвпада, точно както е отбелязано в плана на разположението. Значи напред!