Напусна стаята на надзирателя и заключи зад себе си. Беше си прибрал чука. На една закачалка в коридора висяха куртката и фуражката на ключаря. Борвалд си сложи фуражката и облече куртката. Беше му твърде тясна и къса, но стигаше да заблуди за кратко време евентуалните постове.
Сега Борвалд отиде до крана за светилния газ и го завъртя. Светлината в коридора почти угасна. Тръгна по коридора до мястото, където една врата водеше към дясното крило. Там се ослуша. Когато бурята си пое отново дъх, подслушвачът чу твърди, отмерени крачки.
— По дяволите! Военен пост — изруга той. — Така си и мислех. Е, не ме е страх!
Отвори с връзката ключове на надзирателя подчертано силно вратата. Постът чу, обърна се и попита:
— Кой е там?
— Смяната. Елате, моля!
Войникът съгледа лъскавите копчета на куртката и цветната фуражка. Не изпита подозрение.
— Какво има? — попита той, приближавайки. Борвалд стоеше при входа, едва-едва осветен от мъж-дивата газова светлина.
— Нищо ли не чухте? — попита.
— Какво да съм чул?
По време на тези думи мъжът съвсем бе приближил, така че Борвалд можеше да го докосне с ръка.
— Някакво рязане с трион и пилене.
— Къде? — запита нищо неподозиращият войник.
— Там отзад.
Борвалд посочи навътре в коридора на крилото. Войникът се обърна неволно и проследи с очи показаната посока. В същия миг исполински силният мъж го стегна с лявата ръка за гърлото и го души до изпадане в безсъзнание. После бързо се прокрадна до килия номер осем. С връзката ключове на надзирателя в ръка започна да пробва кой ще стане. Скоро вратата беше отворена.
— Хер Науман! — прошепна Борвалд дрезгаво. Краля на контрабандистите скочи от нара, където беше чакал неспокойно.
— Борвалд! Най-после! — възкликна полугласно.
— Да. Сега ще ви отключа железата!
След като напразно бе пробвал два ключа, третият стана на ръчните окови.
— Къде е постът? — попита Науман.
— В безсъзнание — успокои го Борвалд. — Тъмничарят също е обезвреден.
— Вие сте дързък тип! Но сега бързо да се махаме.
Напуснаха килията, която Борвалд отново заключи. Когато минаха край войника, той се раздвижи. Следователно не беше мъртъв. Без да му обръщат внимание, двамата престъпници продължиха бързо, докато стигнаха задната порта на затвора. Там акробатът спря.
— Облечете куртката на ключаря и сложете фуражката, които съм навлякъл аз. В тия дрехи от зебло всеки веднага ще разпознае един избягал пандизчия.
Науман се отзова на подканата. После напуснаха затвора по същия път, от който Борвалд вече се беше възползвал. Когато се озоваха на улицата, той попита:
— Сега накъде?
— Към жилището на моя довереник — отвърна Науман. — Трябва да взема оттам някои неща.
Започнаха да се борят с бурята по безлюдните улици и улички на столицата. В една малка пряка близо до Алтмаркт Науман спря, нареди на акробата да го чака и се отдалечи бързо в тъмнината. Мина почти час, който се стори на Борвалд безкрайно дълъг. Най-сетне чу приближаващи стъпки. Един мъж в елегантна мушама за дъжд пристъпи към него.
— Борвалд? — попита той тихо.
— Кой е? — трепна исполинският акробат. — А, вие ли сте, хер Науман? Много добре, така предрешен няма кой да ви разпознае. А сега да се мушнем бързо в църковния вход, където ще можем да говорим на сухо.
Побързаха нататък.
Останал без дъх, акробатът изпъхтя:
— Толкова дълго се забавихте, близо цял час.
— Не стана по-бързо — извини се Науман. — Нося един пътен куфар с паспорти и пари.
— Куфар? — попита слисано Борвалд. — Да не би да се каните да пътувате с железницата?
— Не — ухили се Науман. — Призори един файтон ще ни вземе от хотел „Юнион“.
— Хотел „Юнион“? А, да, разбирам! Искате да пипнете милионите на сопраното?
— Така е — потвърди Науман. — Ако искаме да се разкараме в чужбина, ще се нуждаем от повече пари. Тази американска певица има пари в брой и брилянти на стойност няколко милиона и каквато е безгрижна, ги съхранява в стаята си. Цялата работа е внимателно проучена от един мой приятел. Сега ще взема един файтон и ще поискам да ме закара до хотела. „Рудолф“ ми е резервирал стая и е казал, че ще отида едва след полунощ. Ще бъда в номер 107. И което е още по-добре — извади от джоба един ключ и го показа на Борвалд, — имам шперц, който става на всички врати на хотел „Юнион“. За нас това ще бъде една приятна разходка. И така, ще участвате ли в играта?
Борвалд кимна.
— Естествено, ако делим!
— Това се разбира изцяло от само себе си — успокои го Краля на контрабандистите. — Вие ще трябва да вървите пеша, за да не ни видят заедно. И така, да тръгваме! След един час в хотел „Юнион“! Ще кажа на портиера, че ви очаквам. Ще дойдете в стая 107.