Запали една свещ. Когато видя сега застаналия пред него Борвалд, не можа да потисне смеха си.
— Човече, как само изглеждате! — възкликна толкова тихо, че единствено Борвалд и някой подслушвач при вратата можеше да го разбере. — Час по плуване ли сте имали?
— Чудно ли е? — изруга Борвалд. — Толкова дълго време да търча през целия град в тоя дъжд. Нямате ли нещо топло за пиене?
— Съжалявам — отби пренебрежително Краля на контрабандистите, — имах по-важни неща за вършене. Гледайте тук! Това е планът на „сюитата“ на мис Стартън, изготвен от моя приятел. Американката заема три помещения — вестибюл, всекидневна и спалня. Тези три стаи са свързани с междинни врати, а от всяко помещение води врата към коридора. Следователно има общо пет врати. Може би Стартън не е тикнала резетата.
— Хм-м! — изръмжа Борвалд замислено. — А ако и трите врати са зарезени? Това ще бъде фатално!
— О, не! — отвърна Науман с превъзходство. — Аз ще почукам така, че само певицата да чуе. Ще си преправя гласа, все едно съм камериерката и имам да й съобщя нещо важно. Като отвори, получава едно шляпване и се усмирява. Сега почакайте един миг! Жената спи в стая 180, точно в срещуположната страна на хотела. Нека видим все пак дали е угасила светлините!
Подслушвачите при вратата чуха как бяха отворени предпазливо крилата на прозореца и след малко отново затворени. После отново доловиха гласа на Науман:
— Добре! Угасила е. Изчакваме още няколко минути и тръгваме. Най-добре сега и аз да изгася нашата светлина!
Поиска да духне свещта, но му бе попречено от Борвалд.
— Стой! — каза акробатът. — Не толкова бързо! Кога и къде ще делим?
Науман, изглежда, помисли няколко мига, после предложи:
— Ако номерът успее, вие се измъквате най-спокойно от хотела. Аз ще ви последвам скоро, още преди зазоряване. Само внимавайте портиерът да не ви открие! Ще отворим входната врата с шперца.
— Защо да сме разделени? — попита Борвалд недоверчиво. — Не, не, само заедно! И накъде всъщност ще се насочим?
— Най-напред ще отидем в една изоставена постройка в предградието, бивша леярна — отговори спокойно Науман. — Там ще оценим приблизителната стойност на предметите, делим и се разделяме после за кратко време.
Борвалд, който много добре знаеше, че другият иска да се отърве от него, възрази толкова темпераментно, че Науман в крайна сметка се съгласи заедно да напуснат хотела. Но тайно в себе си си каза: „Магаре! С теб да деля? Какво си въобразяваш! Даже и да те допусна със съкровището в леярната, ще получиш куршум в главата. В тая бурна нощ никой няма да чуе изстрела, а после аз ще съм единственият господар на цялото състояние. В последното писмо, което «Рудолф» ми изпрати в кокошарника, пишеше, че той също не вярва на Борвалд. Не, не, той трябва да бъде очистен, а после изчезвам в чужбина!“
А акробатът си помисли: „Тоя наистина смята, че му имам доверие! Аз ще извадя кестените от огъня, а после той ще ме застреля като едното нищо. Милиони тоя тип с мен няма да дели. Веднъж само да се убедя, че дрънкулките са в стаята, певицата ще получи един зашеметяващ удар, а после ще цапардосам Науман с чука по кратуната.“
Докато двамата престъпници следваха в стая 107 коварните си мисли, отвън Арнд се уговаряше шепнешком с асесора:
— Някаква певица ще бъде ограбена, която живее в стая 180? Трябва да попречим! Изтичайте бързо долу, хер асесор! Наредете на портиера да доведе служители от най-близкия полицейски участък!
— А вие? — попита асесорът.
— Аз ли? — засмя се тихо Арнд. — Може би ще съумея да се оправя сам с нехранимайковците. За краен случай имам това.
Измъкна един револвер.
След няколко минути чакане в стаята Науман пошепна на акробата:
— Сега да опитаме!
С тези думи извади една свещ от пътната си чанта, запали я, отвори предпазливо вратата и погледна проучващо навън. Никой не се виждаше. Даде знак на Борвалд. Престъпниците напуснаха стаята и тръгнаха бързо по коридора, отправяйки се към срещуположната част на хотела. Когато стигнаха при стая 180, Науман извади шперца си и опита да отвори вратите. Първият и вторият опит бяха неуспешни. Но при третия успя. Вратата се отвори и мъжете влязоха.
— Светнете! — заповяда Науман шепнешком. Акробатът се подчини. На светлината на свещта видяха мебелировката, вратата към всекидневната стоеше отворена. Борвалд и Науман минаха бързо през нея. Осветиха и във всекидневната, но след един бегъл поглед Науман поклати глава.
— Скъпоценностите най-вероятно са в спалнята й. Давай, Борвалд! Ако закрещи, ще я обезвредим!
Двамата мъже се запромъкваха на пръсти към свързващата врата, водеща към спалнята. Тя беше притворена. Тъкмо се канеха да влязат, когато един суров глас извика: