— Стой! Не мърдайте!
Те се обърнаха стреснато.
Арнд стоеше по средата на стаята с насочен към двамата престъпници револвер. Борвалд беше за миг като парализиран. После се впусна към Арнд като хищно животно и му изтръгна оръжието. Силният като мечка мъж замахваше като побеснял към тайния полицай, който полагаше всички усилия да се предпази. Известно време се биеха почти беззвучно. В един момент вратата на спалнята се разтвори. Мис Стартън излезе и видя крайно уплашена ожесточената битка. Появата й отклони за миг вниманието на акробата. Бърз като светкавица, Арнд му нанесе един убийствен удар по слепоочието. Исполинът рухна на земята и остана да лежи в безсъзнание.
— Дяволски тип! — изруга Арнд, бършейки потта от челото си. — Дължа ви голяма благодарност, мис Стартън, и едно обяснение. Този човек нахълта тук със съучастника си, за да ви отмъкне бижутата…
Внезапно прекъсна.
— О, съвсем забравих за другия! Той се е измъкнал!
Изтича към предната стая. Беше заключена.
— Бързо, мис Стартън, ключа!
Тя притича и Арнд отключи вратата. Прозорецът отстрани зееше отворен. Арнд погледна навън. Едни ловък катерач несъмнено можеше да се спусне по перваза на прозореца до двора на хотела и оттам да офейка навън. Арнд се върна веднага при певицата и я завари в присъствието на няколко мъже. Асесорът беше уведомил портиера и той беше довел неколцина жандарми. Акробатът Борвалд беше вързан и откаран за разпит. Елън Стартът използва случая да благодари излиятелно на Арнд. Тя произхождаше от скромна среда, но необичайните й гласови данни бяха рано открити в родината й. Беше насърчена и подпомогната да се развие. След големи успехи в концертната зала и на сцената бе поканена да направи едно турне из Европа. Оттогава тя и тук беше само Стартън, прочутата сопрано певица, която величаеха не само заради великолепния глас, но и заради нейния скромен, обичлив характер. Арнд едва успя да се откъсне от нея и след известно време напусна хотела, все още под въздействието на вълнуващото събитие.
Прокурор Унтерберг бе осведомен за залавянето на Борвалд в хотел „Онион“. Той се облече и се отправи към Съдебната палата, където веднага започна с помощта на Арнд да разпитва междувременно върналия се в съзнание Борвалд. Но акробатът мълчеше и не отговаряше на въпросите на прокурора. Накрая Унтерберг бе принуден да преустанови разпита и разпореди да отведат закоравелия престъпник.
После се обърна към Арнд:
— Откровено признавам, някои неща още не са ми съвсем ясни. Вие сте чули името Борвалд и сте решили да последвате двамата престъпници. Можете ли да ми опишете съучастника на Борвалд?
Арнд поклати глава.
— При този дъжд и мрак не беше възможно да се различи нещо повече от неговата фигура. Беше по-дребен от Борвалд, носеше елегантна мушама за дъжд и пътен куфар. Ние впрочем го намерихме в наетата от него стая в хотел „Юнион“. В него имаше паспорти за двама души и пари. Паспортите очевидно са фалшиви.
Прокурорът тихо подсвирна.
— Значи е несъмнен факт — проговори той след продължителна пауза, — че е възнамерявал да се измъкне в чужбина заедно с Борвалд. Защо?
Вместо отговор Арнд сви рамене.
Унтерберг нареди на жандармите, които бяха докарали Борвалд от хотел „Юнион“.
— Я покажете какво съдържаха джобовете на Борвалд!
Жандармите показаха предметите. Това бяха кесия златни монети, един стар часовник, нож, един чук и две връзки ключове. Прокурорът прегледа с голямо внимание вещите и се обърна после към Арнд:
— Какво мислите за това тук?
Посочи чука и ключовете. Арнд огледа предметите грижливо, после каза:
— Трябва да се е случило нещо ужасно. По чука е полепнала кръв, а един от ключовете би могъл да стане на някоя обществена сграда. Другите обаче са несъмнено за оковите за ръце и крака, каквито носят затворниците.
Прокурорът скочи, грабна палтото си от закачалката и подкани напрегнато:
— Бързо в затвора! Имам ужасно предчувствие!
Арнд кимна.
— Аз също, не бива да губим време!
Двамата мъже напуснаха Съдебната палата и се отправиха забързано към затвора. Когато стигнаха главната порта, прокурорът позвъни с необичайна трескавост. Едва след доста време портата бе отворена от един вахмистър със сънлив вид, който беше много учуден да види прокурора в този ранен час.
— Кой е на нощна стража? — попита Унтерберг след кратък поздрав.
— Надзирателят Лайстнер — отговори вахмистърът крайно учуден.
Бързо последва следващият въпрос:
— Смяната точно навреме ли бе извършена?
— В дванайсет часа дойде втората стража, след това аз отидох да спя. В четири трябва да дойде третата смяна.
— Водете ни веднага в стаята на надзирателя! — заповяда прокурорът кратко.
Вахмистърът се подчини и поведе двамата господа нагоре по стълбището. Когато понечи да отвори горе вратата, установи слисано с един поглед върху закачалката:
— Тук в дванайсет висяха куртката и фуражката на надзирателя. Някъде другаде ли е оставил нещата си? Странно!
— Ще видим — рече прокурорът — Човекът би трябвало да ни е чул, дори и да е бил заспал. Говорим достатъчно високо!
Вахмистърът отвори и тримата мъже влязоха в стаята на тъмничаря. Той лежеше неподвижно на нара. Арнд го обърна и откри дълбока рана на тила.
— Боже Господи! — извика той. — Мъртъв ли е, или само в безсъзнание?
Започна да преглежда грижливо ключаря. Накрая се изправи и каза:
— Бързо повикайте лекар! Слава Богу! Изпаднал е само в дълбоко безсъзнание!
Унтерберг даде на вахмистъра съответната заповед. Междувременно Арнд извади една кърпа, в която беше увил намерения при Борвалд чук, и го приближи до раната. Прокурорът беше пристъпил към него и наблюдаваше с голямо напрежение.
— Няма съмнение! — потвърди той. — Надзирателят е бил ударен с този чук. Значи Борвалд е искал да освободи някой затворник.
Арнд се изправи.
— Хер прокурор, ние знаем кого! — каза неспокойно. — В коя килия се намира Краля на контрабандистите Науман? Унтерберг проучи плана на килиите и отговори:
— В килия осем. Аз веднага ще… — поиска да вземе ключовете от стената, където обикновено висяха. — Небеса, ключовете вече не са тук! Изчезнали са!
— Помислих си го — кимна Арнд. — Нека вземем тогава тези!
Арнд извади една от връзките, които бяха намерени у Борвалд.
След това побърза с прокурора по коридора. Отвори междинната врата към дясното крило и видя постовия войник да лежи неподвижно. Беше в безсъзнание, както установи след кратък преглед. Един поглед в килия осем потвърди онова, от което се бяха опасявали. Килията беше празна.
— Избягал! — извика ожесточено прокурорът. — Боже Господи! Тоя Борвалд си се разхожда просто ей така из затвора, пребива двама души, освобождава Краля на контрабандистите и офейква заедно с него. Пътем се отбиват за малко „пари за из път“ в хотел „Юнион“ и щяха да са вече изчезнали, ако не бяхте се появили вие, хер Арнд!
— Да — потвърди този, — вие имахте щастие в нещастието. Науман действително ни се изплъзна, но трябваше да зареже куфара с парите и паспортите. Сега той се намира в много затруднено положение. Хер прокурор, не губете и минута! Раздвижете телеграфа, разпратете кавалерийски патрули. С настъпването на деня местната противопожарна част да претърси околността за следи. Трябва да направим всичко възможно да го заловим. Аз ще опитам да поема от хотел „Юнион“ по следата.
Двамата се сбогуваха. Малко след това дойде съдебният лекар. Най-напред прегледа ранения надзирател, превърза го и даде надежда за оздравяването му. При военния пост констатира след кратък преглед тежък случай на душене, но войникът щеше да се възстанови.
Прокурорът разпореди Борвалд да бъде докаран в затвора, да му бъдат оковани ръцете и краката и стражата да се удвои. След това даде заповедите си за преследването на избягалия Науман. Щяха ли да успеят да заловят Краля на контрабандистите?