— Смяната точно навреме ли бе извършена?
— В дванайсет часа дойде втората стража, след това аз отидох да спя. В четири трябва да дойде третата смяна.
— Водете ни веднага в стаята на надзирателя! — заповяда прокурорът кратко.
Вахмистърът се подчини и поведе двамата господа нагоре по стълбището. Когато понечи да отвори горе вратата, установи слисано с един поглед върху закачалката:
— Тук в дванайсет висяха куртката и фуражката на надзирателя. Някъде другаде ли е оставил нещата си? Странно!
— Ще видим — рече прокурорът — Човекът би трябвало да ни е чул, дори и да е бил заспал. Говорим достатъчно високо!
Вахмистърът отвори и тримата мъже влязоха в стаята на тъмничаря. Той лежеше неподвижно на нара. Арнд го обърна и откри дълбока рана на тила.
— Боже Господи! — извика той. — Мъртъв ли е, или само в безсъзнание?
Започна да преглежда грижливо ключаря. Накрая се изправи и каза:
— Бързо повикайте лекар! Слава Богу! Изпаднал е само в дълбоко безсъзнание!
Унтерберг даде на вахмистъра съответната заповед. Междувременно Арнд извади една кърпа, в която беше увил намерения при Борвалд чук, и го приближи до раната. Прокурорът беше пристъпил към него и наблюдаваше с голямо напрежение.
— Няма съмнение! — потвърди той. — Надзирателят е бил ударен с този чук. Значи Борвалд е искал да освободи някой затворник.
Арнд се изправи.
— Хер прокурор, ние знаем кого! — каза неспокойно. — В коя килия се намира Краля на контрабандистите Науман? Унтерберг проучи плана на килиите и отговори:
— В килия осем. Аз веднага ще… — поиска да вземе ключовете от стената, където обикновено висяха. — Небеса, ключовете вече не са тук! Изчезнали са!
— Помислих си го — кимна Арнд. — Нека вземем тогава тези!
Арнд извади една от връзките, които бяха намерени у Борвалд.
След това побърза с прокурора по коридора. Отвори междинната врата към дясното крило и видя постовия войник да лежи неподвижно. Беше в безсъзнание, както установи след кратък преглед. Един поглед в килия осем потвърди онова, от което се бяха опасявали. Килията беше празна.
— Избягал! — извика ожесточено прокурорът. — Боже Господи! Тоя Борвалд си се разхожда просто ей така из затвора, пребива двама души, освобождава Краля на контрабандистите и офейква заедно с него. Пътем се отбиват за малко „пари за из път“ в хотел „Юнион“ и щяха да са вече изчезнали, ако не бяхте се появили вие, хер Арнд!
— Да — потвърди този, — вие имахте щастие в нещастието. Науман действително ни се изплъзна, но трябваше да зареже куфара с парите и паспортите. Сега той се намира в много затруднено положение. Хер прокурор, не губете и минута! Раздвижете телеграфа, разпратете кавалерийски патрули. С настъпването на деня местната противопожарна част да претърси околността за следи. Трябва да направим всичко възможно да го заловим. Аз ще опитам да поема от хотел „Юнион“ по следата.
Двамата се сбогуваха. Малко след това дойде съдебният лекар. Най-напред прегледа ранения надзирател, превърза го и даде надежда за оздравяването му. При военния пост констатира след кратък преглед тежък случай на душене, но войникът щеше да се възстанови.
Прокурорът разпореди Борвалд да бъде докаран в затвора, да му бъдат оковани ръцете и краката и стражата да се удвои. След това даде заповедите си за преследването на избягалия Науман. Щяха ли да успеят да заловят Краля на контрабандистите?
16. Глава
Бягството
Краля на контрабандистите Волф Науман побягна с трескава бързина от хотел „Юнион“. Смяташе, че полицията не само го е издебнала в хотела, но е изпратила и хора наоколо. Вярно, не можеше да проумее как е бил издаден планът му, но сега най-важното бе да се отдалечи. Науман извади късмет. Портата, която водеше от задния двор навън, не беше заключена и той успя да стигне във все още беснеещата буря близо до Ноймаркт. Тук поспря за известно време да обмисли положението си. А то беше достатъчно лошо. Трябваше да зареже куфара с пътните паспорти и парите в хотелската стая, изпипаният план за задигането на бижутата беше пропаднал… сега какво? Едно знаеше със сигурност: трябваше да се разкара от столицата, на всяка цена да се разкара!
Имаше чувството, че вече чува преследвачите зад себе си. Потегли припряно. Тъкмо се канеше да завие край един ъгъл, и се сблъска с мъж, който идваше отстрани. Разпозна в него нощен пазач. Той се усъмни в непознатия, който толкова бързаше, и то по това време, и извика:
— Стой! Чакайте! — извика пазачът.
Когато това не помогна, извади една свирка и даде сигнал. От другия край на улицата прозвуча отговор. Науман схвана, че се намира между двама противници, но продължи, твърдо решен да събори в бягането си втория пазач. За негов късмет вдясно се откри една улица. Свърна в нея, но не беше стигнал много далеч, когато зад него прозвуча двоен сигнал. Двамата пазачи се бяха срещнали и сега знаеха в каква посока е поел. Отпред, далеч пред него, се зачу отговор. Отново стигна до странични улици — вдясно една и вляво една. Отдясно също прозвуча свирка, така че той зави наляво. Излезе на една централна улица и чу пред себе си отново дяволското свирене. Сякаш всички нощни пазачи на столицата се бяха впуснали по петите му.