— Пристигна ли при вас един господин от столицата?
— Да, един пехотински лейтенант. По отскочи до съдържателя на „Лъв“ да си купи нещо.
— Значи със сигурност ще се върне?
— Гарантирано — кимна слугата.
— Не му казвайте, че някой е разпитвал за него! В общия салон ли ще дойде?
— Едва ли. Той закуси в стаята си.
— Хубаво. Каква полиция има тук?
— Вахмистър и полицай, само тези двамата.
— Идете да ги доведете, моля! Ще ме намерят в общия салон.
Слугата тръгна, поклащайки глава. Намери споменатите полицаи в кметството и ги помоли да тръгнат с него. Двамата седнаха при Арнд и той се осведоми:
— Знаете ли дали през нощта във вашия полицейски участък е пристигнала депеша?
— Да, дойде една.
— Известно ли ви е съдържанието й?
Вахмистърът изгледа тайния полицай от горе до долу и запита с провинциално превъзходство:
— За толкова глупави ли ни смятате, че да издаваме служебните си тайни?
Арнд схвана бързо с какъв тип служители си имаше работа.
— А, да, да! — проточи той. — Е, можете спокойно да го сторите. Аз съм ви колега.
— Вие? Хайде бе! Вие — полицай?
— Да. Ето — вижте!
Извади служебната си значка.
— Да, бе, наистина! — удиви се човекът. — Вие сте таен полицай от столицата!
— Да. И така, какво гласеше депешата?
— Че убиецът Науман е офейкал.
— Беше ли предадено описанието му?
— Да. Беглецът носел дрехи на лейтенант.
— Следователно вие изпълнихте задълженията си? — попита Арнд остро.
— Да не си мислите, че като не сме назначени в столицата, не си разбираме от работата? — отвърна вахмистърът подигравателно. — Е, и ние умеем да залавяме мошеници не по-зле от вас! Да, бих могъл да ви кажа и още нещо, ако поискам.
— И какво е то?
Вахмистърът се ухили с тъпа арогантност.
— По-добре ще е да си го запазя за мен.
Сега Арнд се ядоса. Каза с най-сериозен тон:
— Не съм свикнал да ми се говори по такъв начин. Търсеният вече се намира в града.
— Наистина ли? — попита вахмистърът невярващо.
— Да. Запазил си е място в тази къща. Или още не сте научили, че един пехотински лейтенант е отседнал тук?
Вахмистърът го погледна хитро или по-точно си мислеше, че е направил особено интелигентна физиономия.
— Това ни е известно.
И се изхили самодоволно в лицето на тайния полицай. Арнд тръсна ядосано глава.
— Хер вахмистър, мисля, че не сте наясно какво правите. Този мним лейтенант е отишъл до страноприемница „Лъв“ да си купи кон. Ако успее, бягството му ще бъде толкова лесно, че ще останем с пръст в устата.
— О, той няма да ни избяга. На него и през ум няма да му дойде да си тръгне! — отвърна самоуверено вахмистърът.
Арнд сметна за най-добре да се обърне към неговия началник.
— Мога ли да говоря с кмета?
— Да. От понеделник до петък в кметството.
Арнд стисна зъби и си наложи спокойствие.
— Добри човече, ще ви помоля да му занесете два реда в частното жилище. Изчакайте отговора на господин кмета!
С тези думи той извади бележника си, откъсна един лист и написа:
„Моля да дойдете веднага при мен.
Пъхна листа в плик, залепи го и го предаде на вахмистъра, който се отдалечи, все още самоуверено ухилен. След това Арнд каза на другия полицай:
— Застанете, моля, на пост вън до вратата. И ми докладвайте веднага щом пехотинският лейтенант се върне и отиде в стаята си.
Човекът не отговори, но изпълни нареждането. Арнд се настани със своя помощник близо до прозореца, за да може да види Науман, когато се върне.
В коридора вън стоеше слугата. Полицаят пристъпи към него и направи с две ръце кавал на носа си по посока вратата.
— Какво има? — попита слугата.
— Нахалнички типове!
— Двамата, дето дойдоха?
— Да. Те са полицаи от столицата. Искат да пипнат наградата.
— Какво ли не става на тоя свят! Нека по-добре се откажат!
— Да. Ние самите сме достатъчно опитни. И което е най-ценното, казват, нашият лейтенант бил беглец. Баш той, дето сам иска да залови Краля на контрабандистите! Да се пукнеш от смях! А, ето го, идва!
Общият салон, в който седяха Арнд и Ансбах, се намираше вдясно от портата. А предрешеният Науман се спусна отляво по улицата. Беше отишъл да си купи кон, но съдържателят още не бе отворил. Когато мина през арката на портата, полицаят му направи знак да не говори високо.