— Тъй вярно! — доложи той по военному. — Покоите на господаря се намират на първия етаж, вляво след библиотеката.
— Благодаря! Отведете коня в обора и го скрийте там! След мен идват двама господа. Не им споменавайте, че вече съм пристигнал! Имаме облог с тях!
Изкачи стълбището. В широкия светъл коридор имаше маса, при която седеше един слуга в ливрея. При появата на офицера той се надигна.
— За кого ще заповяда хер лейтенантът да доложа? — попита.
— Благодаря! Искам да изненадам радостно хер майора.
— Тогава минете оттук, моля, през тази врата.
Лакеят отвори една двукрила врата. Науман се озова в нещо като антишамбър и се запъти към втора врата. Когато я отвори, се намери в библиотеката. Там седеше един възрастен господин с блед и изстрадал вид. В ръката държеше вестник.
Науман влезе тихо. Затвори вратата след себе си и едва сега възрастният господин вдигна поглед от четивото. Когато очите му се спряха на новодошлия, подскочи от мястото си.
— Кой сте вие? — обърна се рязко към него. — Какво искате?
Престъпникът се поклони и отговори:
— Името ми е Науман. Хер Фон Шарфенберг, предполагам?
— Науман? — попита Шарфенберг баща стреснато. — Прословутият контрабандитски крал?
— Да, самият той. Откъде ме познавате?
Майорът посочи мълчаливо лежащия пред него неделен вестник. Под рубриката „Последни новини“ можеше да се прочете:
„През миналата нощ контрабандисткият крал и убиец Волф Науман успя да избяга от Крепостта в столицата, след като рани с опасност за живота един военен пост и един тъмничен надзирател. Носи униформата на пехотински лейтенант. Всички военни и полицейски сили в страната са вдигнати на крак за залавянето му.“
Престъпникът само сви рамене.
— Повече нищо ли няма да кажете? — попита майорът. — И идвате при мен? Човече, вие сте луд! Ще наредя да ви хванат, вържат и оковат!
— Няма да го направите!
Двамата мъже стояха един срещу друг с пламтящи погледи. Майорът извика:
— Да не би да очаквате от мен пощада?
— Пощада и… подкрепа!
— Това е нагло, извън всяка мяра нагло!
— О, моите претенции не отиват далеч. Ние имаме приблизително едни и същи фигури. Ще ви помоля за един костюм, в замяна на което ще ви оставя тази униформа. Преследвачите ме следват по петите. Знаете, че е известно каква униформа нося. Само един цивилен костюм може да ме спаси.
— И трябва аз да ви го набавя? Вие сте напълно полудял! Ще позвъня на прислугата и ще заповядам да ви заловят!
Старият майор поиска да отиде до шнура за звънеца при вратата, ала Науман застана на пътя му и каза студено:
— Знаете ли кой ми зае тази лейтенантска униформа? Вашият син, лейтенантът! Той е изгубен! Можете да го спасите единствено ако се вслушате в съвета ми. В противен случай ще го обвиня в тежко престъпление.
— Какво? — запита майорът.
— Той е фалшификатор на пари! — каза Науман високо. — Вашият син разпространява фалшиви гулденови банкноти, понеже не му пълните касата, както желае. Може би вече е арестуван.
Майорът се изпъна гордо и каза:
— Ясен сте ми! Искате да купите помощта ми с тези приказки. Моят син е безразсъден, може би и малко вятърничав, но престъпник не е!
— Такъв е! — увери Науман. — Давам ви съвет веднага да заминете за столицата. Не е изключено все още да можете да го спасите.
— Значи все пак е вярно!
Старият офицер посегна към главата си. Притъмня му пред очите. Имаше чувството, че потъва в някакво море и го връхлитат високи като планини вълни. Издаде тих звук и се свлече на земята. Беше изпаднал в безсъзнание.
В този миг откъм двора се донесе тропот от копита. Науман пристъпи до прозореца и погледна надолу Видя Арнд и Ансбах да скачат от конете.
— Те идват! Вече са тук! — каза си той. — Трябва бързо да действам, трябва да изчезвам! Тоя дъртак няма да ми попречи. Тук някъде трябва да се намира и гардеробът.
Бутна резето на входната врата, за да задържи преследвачите. После бързо премина през жилищните помещения, докато стигна до една стая с високи шкафове. Отвори ги и видя, че в единия се намират униформи, а в другия — цивилни костюми.
С трескава бързина смъкна униформата и я захвърли. Бързо си избра сако, панталон и жилетка от черен плат и също един висок цилиндър. На масата лежеше вратовръзка. Той я грабна и си я върза. Тогава чу откъм библиотеката шум, сякаш някой блъскаше по вратата. Крайно време беше.
— Сега навън през прозореца, та ако ще да си строша врата и краката! — реши той. — Но преди това униформата под софата, за да не забележат толкова бързо, че съм си сменил дрехите.
Науман скри нещата. Погледна през прозореца и видя непосредствено до него да се спуска мълниеотвод от дебело желязо. Измъкна се навън, придърпа крилото на прозореца и се спусна в градината, откъдето можеше незабелязано да си плюе на петите.