Асесор Фон Ансбах беше стигнал много близо до беглеца. Последва го в селото. Огледа се нагоре-надолу, но Науман беше изчезнал. Беше му невъзможно да спре коня или с юздата да му придаде друга посока. Втурна се по селската улица. Арнд видя това, помисли, че асесорът има преследвания пред себе си и пое в галоп след него. Едва в края на селото Ансбах успя да успокои петнистия. Арнд го настигна.
— Къде е Науман? — попита той.
— Изчезна! Не го виждам! — отговори асесорът, дишайки тежко. — Не бях в състояние да управлявам коня. Той трябва да е яздил в другата посока.
— Тогава бързо назад!
Арнд се понесе обратно през селото. Ансбах с усилие обърна коня, но той после доброволно полетя след другия. Двамата достигнаха сега горния край на селото, но не забелязаха никакъв ездач.
— Трябва да се е отправил нататък — предположи Ансбах, — където се вижда онази голяма постройка. Но стой, там на полето работят хора! Дали да не ги питаме, а?
Арнд се съгласи без колебание.
— Да. Ако е яздил нататък, те трябва непременно да са го видели.
Поеха в тръс покрай една ливада към работниците. Ансбах се обърна към тях:
— Да сте виждали един офицер? Мъж на средна възраст на кафяв кон?
— Да — отговори един. — Препусна към замъка, след като попита за името на господаря.
— А той как се казва? — продължи да подпитва асесорът.
— Хер майор Фон Шарфенберг.
Ансбах направи жест на изненада, после се осведоми:
— Сега в замъка ли е?
— Да, той си е у дома!
Арнд се обади:
— Това трябва да е бащата на нашия лейтенант. Напред! Трябва да побързаме.
Бяха изгубили може би четвърт час. Това време едва ли можеше да се навакса. Когато стигнаха в двора на замъка, ги посрещна същият слуга, който беше поел коня на беглеца.
— Да е идвал един лейтенант? — попита Арнд.
— Не, майне херен.
— Аха, тогава трябва да е отминал!
Арнд вече обръщаше коня да напусне замъка, когато слугата подхвърли с хитра усмивчица:
— Господата май изгубиха облога?
Тайният полицай веднага се обърна отново към него и попита:
— Какъв облог? А-а, подозирам нова дяволия! Човече, кажете истината, за Бога! Не се касае за никакъв облог. Излъгали са ви. Ние преследваме един опасен престъпник, който избяга от затвора. Язди кафяв кон.
Мъжът се изплаши.
— Господи Исусе! Престъпник? — попита.
— Да, прословутият контрабандистки крал, който избяга от затвора.
— Олеле, каква я свърших! Той се осведоми за господаря и аз наистина го насочих към хер майора.
— Къде се намира той сега?
— На първия етаж в библиотеката.
— А къде е конят на мъжа?
— Там, в конюшнята.
— Пазете го добре! Той е мой, онзи го открадна от мен. Свикайте бързо всички налични хора!
Арнд и Ансбах скочиха от конете, изоставиха объркания слуга и се втурнаха нагоре по стълбите. Лакеят седеше горе.
— Къде е непознатият мъж? — викна му пътем Арнд.
— Там вътре, при милостивия господар.
— Водете ни! Бързо!
Слугата не знаеше каква е работата, но видя решителния израз на двамата господа, отвори със замах вратата и побърза към срещуположната. Поиска да отвори и нея, но след известни напразни усилия заяви:
— Зарезена е отвътре.
— Чукайте! Силно! Още по-силно!
Никой не отговори.
— Там се е случило нещо! — каза Арнд. — Мъжът, когото сте пуснали при вашия господар, е преоблечен престъпник.
— Не! — изкрещя слугата.
— Една секира бързо, брадва! Тичайте! Трябва да разбием вратата!
Мъжът хукна пъргаво и само след броени мигове донесе брадва. Арнд се справи с вратата и сега видяха майора да лежи на пода.
— Моят господар, моят скъп, добър хер майор! — извика слугата и се хвърли към него.
Другите двама обаче не се заинтересуваха от господаря на замъка. Те се втурнаха през следващите помещения, без никого да видят. В последното, гардеробната, Ансбах отвори един прозорец и погледна надолу.
— Тук е градината? Дали не се е спуснал в нея? — попита той.
— Възможно е, тъй като тук минава мълниеотводът. Да се върнем и да отидем някъде по-нависоко, откъдето ще имаме по-добър изглед! — подкани Арнд.
Когато се върнаха в библиотеката, слугата все още коленичеше пред своя господар.
— Мъртъв, мъртъв, мъртъв! — стенеше той. Арнд приклекна до майора и го прегледа.
— Успокойте се! — каза после. — Хер Фон Шарфенберг не е мъртъв, а е само в безсъзнание. Оставете го за момента да лежи така! Това е най-доброто. Заведете ни до някой прозорец, откъдето може да се обхване с поглед цялата околност.