— Ти само дърдориш, дърдориш. Не можеш ли да го обобщиш с две думи, и толкоз.
— О! — едва сдържах гнева си аз. — Мамо, това е Форумът. Сега ни остава да видим и още няколко купчини камънаци. Но преди да тръгнем, нека да ти покажа Храма на Сатурн. Там ще можеш да помолиш въпросния бог да ти излекува левкемията.
— Какъв бог? — попита тя.
— Как какъв? Сатурн! — отвърнах щастливо. — Римски бог. Няма да ти навреди.
— Не ми трябват непознати богове — гордо отвърна тя.
— Много си капризна — рекох и се обърнах към осемте колони. — Сатурне, моля те, излекувай майка ми от рак.
— Сатурне, не го слушай — обади се Луси. — Той обича да се прави на палячо.
В деня преди Коледа заведох Луси в църквата „Санта Мария дела Паче“, за да изчисти душата си от всички грехове, преди да се причести по време на вечерната служба. Разходихме се из Пиаца Навона, като спирахме почти на всяка сергия, за да може Луси да накупи всевъзможни статуйки на светото семейство, шарено боядисани влъхви и ваклооки пастири за декоративната си ясла у дома в Уотърфорд. Площадът трептеше от коледни страсти и амбулантните търговци се промъкваха из тълпата туристи с ловкостта на пантера. Елегантна жена с кожено палто спореше с писклива селянка от Апенините за цената на пеленачето Христос. Един уличен художник без капчица талант скицираше японка, която пък се оплакваше, че я бил изрисувал като корейка.
На влизане в църквата посочих на мама изящните и смайващо изразителни пророчици на Рафаело, но тя отново нямаше време за изкуство, защото й предстоеше да се моли за собственото си оцеляване. Огледа мрачната редица изповедални и рече:
— Как да се изповядам, като не знам думичка италиански?
— Ето ти италиански разговорник — казах и й подадох малка книжка.
— Много смешно! — сряза ме Луси. — Ето ти проблем, за който не се бях сетила предварително.
— Затова пък майката църква се е сетила — казах и й посочих една изповедалня в задната част на църквата. — Ето, онази кабинка е със свещеник, който говори английски. Какви толкова грехове имаш? Нали до вчера беше на химиотерапия, кога смогна да прегрешиш?
— На няколко пъти изпаднах в отчаяние — отвърна ми Луси съвсем сериозно, без да разбере, че се майтапя.
— Отчаянието не е грях, мамо. То е самият живот, който те потупва по рамото и ти вика „здрасти“.
— Няма да се бавя дълго — каза Луси и влезе в изповедалнята с кафява завеска. Чух как прозорчето на свещеника се отвори с щракане.
Заслушах се в тихия ромон на нейния глас зад кадифената завеса и в плътния нисък тембър на свещеника, който й отговаряше. Коленичих и се опитах да се помоля, но не усетих никакво раздвижване там, където душата най-често се подвизава в търсене на утеха.
Мама ненадейно подаде глава иззад завесата и се втренчи в мен.
— Това някакъв номер ли е?
— Колко време ти трябваше, докато загрееш?
— Знаеш ли с какво трябва да изкупя греховете си? С „Отче наш“ — пет пъти, „Аве Мария“ — пет пъти и с една дузина шоколадови сладки, специално опечени от мен за свещеника.
— Ах, тези модерни свещеници! Големи използвачи са — казах аз. — Направо го прекаляват.
— Джордан обичаше моите шоколадови сладки — каза бавно тя и се прибра в изповедалнята.
— Мадам, това е църква! — чух гласа на Джордан. — Държите се неприлично.
Мама се бе хвърлила в обятията на Джордан и когато двамата излязоха, той я полюшкваше като бебе, а краката й се поклащаха във въздуха.
— Джордан, това означава, че някои молитви наистина се сбъдват — каза тя.
— Така е.
— От деня, в който изчезна, се моля да си жив и здрав — каза му Луси.
— Твоите молитви много ми помогнаха, Луси. Аз ги усещах — рече Джордан и внимателно я остави да стъпи върху мраморния под.
— Истински свещеник ли си?
— Така ми казаха. Току-що ти лъснах душата за пред Бога. Напълно готова си за вечерното причастие в „Сан Пиетро“.
— Джак изповядва ли се?
— Никога — каза й Джордан. — Той е непоправим.
— Накарай го — настоя мама. — Изглеждаш прекрасно. Като истински свещеник.
— А ти, Луси, продължаваш да бъдеш една от най-красивите жени на света — каза й Джордан.
— Вашият орден трябва да ви отпусне повече пари за очни прегледи — отвърна му тя. — Но все пак, благодаря.
— Ще се видим във Ватикана — рече Джордан. — Довиждане.