За пръв път, откакто бе избягал в Европа, Джордан научаваше със сигурност, че е обект на преследване. Отдавна подозираше, че го издирват, но тъй като се бе разделил с живота в Южна Каролина завинаги — там дори му бяхме направили погребение, — смяташе, че опитите отдавна са били прекратени като безрезултатни поради липса на доказателства и пресни следи. Единствено майка му и аз бяхме съдружници в конспирацията. Джордан се залъгваше с мисълта, че е невидим, и сега, наблюдавайки баща си през бинокъла, за пръв път бе осъзнал, че тревогата му за мен бе поставила и двама ни в крайно опасно положение.
Генералът се настанил в сянката на площадния фонтан, направен от египетски гранит и заобиколен отвсякъде с неправилно паркирани коли.
Все още е необикновено красив мъж, помислил си Джордан, наблюдавайки правилните черти на загорялото му от голфа лице и мускулестите му, почернели от слънцето ръце. Джордан забелязал и първите гънки на оформящата се гуша. И до ден-днешен вярваше, че в света няма друг син, който толкова много се страхува от баща си. От думата „отец“ — така свята и почитана във всички световни религии, така основна за хармонията и тайнството на католицизма — винаги го побиваха тръпки. У Джордан тези две срички не извикваха представи за сладостна закрила и опора, за добрия татко, който разклаща дрънкалката или пее приспивна песен, а за армия с окървавени ръце, която настъпва заплашително.
„Татко“ — Джордан произнесъл думата на глас. Баща ти е вкъщи, баща ти е вкъщи, баща ти е вкъщи... В ушите му отново прозвучали четирите най-страшни думи от детството, които майка му често произнасяла. Страхът и омразата на Джордан към баща му винаги са били най-чистото и неуловимо нещо у него. Силата на тази омраза направо стъписвала всеки изповедник, при когото Джордан отивал за опрощение на греховете си, вече като свещеник. Преди година неговият абат му казал, че никога няма да влезе в царството небесно, ако не намери у себе си сили да прости на баща си. Докато наблюдавал баща си през бинокъла, изведнъж осъзнал, че продължава да бъде така далеч от царството небесно, както е бил и на десет години — облян в сълзи след поредния побой и мечтаещ за деня, когато ще убие баща си със собствените си голи ръце.
Майката на Джордан му бе писала, че баща му иска да се помирят, и Джордан вече се подготвял за тази среща, когато младежката му снимка пристигнала в римската квартира на Интерпол и по неведоми пътища прекосила лабиринта от дворове и алейки на Ватикана, за да стигне до малкия кабинет на неговия абат. Джордан решил, че баща му отново го е предал. Но не изключвал и възможността Кейпърс Мидълтън да е продал стария си приятел с надеждата да предизвика драматичен обрат в хода на предизборната си кампания за губернатор на Южна Каролина.
Няколко дни, след като се бях прибрал от болницата, на вратата се позвъни, Мария отвори и след малко въведе Майк и Кейпърс в хола, където стояхме с Ледар. Неспокойствието на Майк се усети като осезателно присъствие в стаята. Той не спря да крачи пред прозорците. Очевидно в централната му нервна система някакво моторче бе превъртяло. Кейпърс обаче се владееше великолепно и веднага прояви уж голям интерес към колекцията ми от антики и картини. Докато очите му шареха из стаята, той подметна:
— Имаш красиви неща. Това ме изненадва, Джак.
— Разгледай всичко набързо и веднага се измитай от къщата ми — отвърнах му аз.
— Това е делово посещение — прекъсна ме Майк. — Относно нашия филм. Не е нужно да обичаш Кейпърс. Просто го изслушай.
— За обичане и дума не може да става — отвърнах. — Постарах се да покажа отношението си към него най-красноречиво още в Уотърфорд.
— Показа го, но не беше прав — каза Майк.
— Майк — обади се Ледар, — защо постъпи така?
— Скъпа, подписала си договор — рече Майк. — Ако имаш оплаквания, обърни се към гилдията на сценаристите.
— За нас Кейпърс е като кибритена клечка — обърна се тя към Майк, — а самите ние сме бензинът. Знаеш го много добре.
— И двамата искахме да видим как е Джак. Тревожехме се за него — отвърна й Майк.
— Отидох да се помоля за теб, Джак — каза Кейпърс.
— Майк — казах аз. — На нощното ми шкафче има Библия. Отвори на Новия завет и прочети историята на Иуда. Ще видиш, че по нищо не се различава от биографията на Кейпърс.
— Винаги ще намериш какво да кажеш — възхити се Майк.
— Старият Джак никак не се е променил — каза Кейпърс. — Винаги се е изживявал като Исус.