— Не винаги, само в компанията на човека, който навремето ме разпъна на кръст, мен и моите приятели — казах и в същия миг усетих хлад и болка.
— Раняването ти беше най-голямата новина в цяла Южна Каролина — рече Кейпърс с равен и подчертано овладян глас. — Щом разбрах, веднага реших да дойда в Рим, за да те посетя в болницата. Всъщност следващата неделя в щатския официоз ще се появи статия по повод на нашето посещение тук.
— Която ще бъде илюстрирана със снимки — предположих аз.
— Колко ще ми струват те? — попита Кейпърс.
— Повече, отколкото можеш да платиш — отвърнах.
— Не успяхте да намерите Джордан — обади се Ледар, — затова сте тук.
— Ние дори не разполагаме с доказателства, че Джордан е жив — каза Кейпърс. — Търсихме го при францисканците. После при йезуитите. При павликяните. Трапистите. Бенедиктинците. Имах препоръката на чарлстънския епископ. Майк беше във връзка с кардинала на Лос Анджелис. Но нещо се провали и цялата ни система рухна.
— Разпространихме всички снимки, направени от детектива. Но нито един францисканец в този град не успя да разпознае със сигурност брадатия американски свещеник. Всички, с които говорихме, бяха убедени, че този човек не членува в техния орден. Въпреки това той носи техните одежди и има изповедалня в една от най-големите им църкви.
— Кажи на Джак кое е най-странното — рече Майк.
— Тъкмо се канех — отвърна Кейпърс. Срещнахме се с шефа на францисканците. Роден водач, държа се като принц. Но и той ни пробутва изтъркани приказки. Погледна снимките. Не познавал такова лице. Но после се изпусна и каза нещо интересно. Направо ни изтърси, че францисканците като орден и въпросният абат по-специално за нищо на света не биха играли по свирката на американци, които се опитват да открият човек от техния орден, нито дори от друг орден, когото търсят за военни престъпления в Америка. После ни помоли да напуснем. Но, Джак — рече Кейпърс и се наведе напред, — ние никъде не сме споменавали за никакви военни престъпления. Просто питахме за човек на име Джордан. Дори не сме казвали защо го търсим.
— Е, и? — попитах аз. — Ти мислиш, че францисканците не са си направили собствено проучване? Не забравяй, че съществуват от тринайсети век.
— Ти ли предупреди Джордан? — попита Кейпърс.
— Чуй ме добре, Кейпърс. Толкова добре, че да не се наложи да повтарям. Аз бях в болница, при това напълно изключил — казах. — Но ако знаех, че вие двамата сте тръгнали насам, щях да го предупредя. Бих го посъветвал да направи точно това, което е направил... да се покрие, докато вие двамата се навъртате наоколо.
— Няма ли Джордан, няма и договор с телевизията — рече Майк. — Няма да има и филм.
— И защо на Джак трябва да му пука? — попита Ледар.
— Защото, ако не стане филмът, няма да има и президентско помилване за Джордан Елиот — отвърна й Майк. — Това е част от нашия план, Джак.
— Разбирам — каза Ледар. — Сериалът трябва да завърши с Кейпърс Мидълтън, който успява да издейства президентско помилване за стария си приятел Джордан Елиот. И тогава, по време на церемонията по встъпването му в длъжност като щатски губернатор в Кълъмбия, миналото на Мидълтън ще бъде изчистено — символ на умението на губернатор Мидълтън да лекува раните, които разделиха нашето поколение на две.
— Не, миличка, въпреки че и така не е зле — отвърна й Майк. — Но трябва да отидеш още по-напред. Прибави още шест годинки и ще стане време за националния конгрес на републиканците. Или почакай още десет, когато Кейпърс ще се кандидатира за президент на Съединените щати.
— Копелета — казах и тъжно поклатих глава. — Ако бях истински патриот, Кейпърс, още сега щях да те изхвърля през прозореца и с удоволствие щях да наблюдавам свободния ти полет пет етажа надолу. Но за съжаление моят патриотизъм е само на думи.
— Слушай — започна Ледар, — който и да е твоят съперник в кампанията, отсега знай, че ще работя за него. Безплатно ще му пиша речите и ще давам интервюта за всички вестници в страната. Ще им кажа имената и размерите на всяко маце, с което си спал по време на нашия кошмарен брак.
— Няма да го направиш заради децата — делово й отвърна Кейпърс.
— Тогава ще бъдат достатъчно големи и никак не ме интересува какво ще си помислят.
— Слабото ти място, скъпа, е в това, че ти винаги си се интересувала прекалено много какво мислят те — рече Кейпърс с убийствен тон. — Много добре знаеш, че Денят на майката почти не фигурира в техния списък от празници.