— Нали ти казах, че това са аматьорщини, Джак — каза генералът. — Те ми прикрепиха някакво устройство, за да ни следят на всяка стъпка.
— Джордан предполагаше, че ще стане така, затова ме помоли да ти предам нещо, генерале — казах, докато наблюдавах как двама от агентите дърпаха Ледар към нас. — Нещо простичко. Ти изобщо не успя да го изненадаш.
— Нека сам ми го предаде — рече генералът, зяпнал сина си.
— Сега Джак, момчето ми, ще ми кажеш ли за какво беше тази глупава игра и моята роля в нея? — попита ме свещеникът с подчертан ирландски акцент, толкова силен, че дори на италианските полицаи стана ясно, че човекът не е американец. После свали черните си очила.
— Къде е синът ми Джордан Елиот? — обърна се генералът към ирландския свещеник.
— Не разбирам за какво говорите — отвърна му приятелски свещеникът, който се радваше на всеобщата възбуда и тълпата, която го бе наобиколила.
В квартирата на Интерпол часове наред ме разпитваха за връзките ми с Джордан Елиот и аз съвсем откровено отговорих на всичките им въпроси. Нищо не знаех за ежедневието на свещеника в Рим. Нямах никаква представа към кой орден принадлежи Джордан нито къде спи нощем, нито къде отслужва литургия. Но с удоволствие им предоставих списък с църквите, в които си разменяхме писма, и освен това им подшушнах, че съм го виждал с одеждите на всевъзможни монашески ордени.
Селистайн Елиот също бе подложена на изтощителен разпит относно нелегалната дейност на сина си, но Джордан предвидливо я бе предпазил със същия саван от неведение, както и мен.
Ледар бе освободена след близо едночасов разпит. Беше си признала, че е второстепенен изпълнител, че не е виждала Джордан, откакто е завършила колежа, и че е говорила само с неизвестен човек през вратичката на изповедалнята, който твърдял, че е Джордан. След като я освободили, тя отишла в моя апартамент на Пиаца Фарнезе и с помощта на Мария започнала да опакова багажа на Лия като за дълъг престой в Америка.
По-късно Джордан ми каза, че докато баща му го очаквал в кафето, самият той се намирал на терасата на книжарницата „Червеният лъв“ точно над нас и се любувал на предателството на баща си. Коварството и раздорите винаги са вървели ръка за ръка в съвместния им живот. Джордан можеше да прости на баща си неговото користолюбие, но не и поредното му предателство. Останал там достатъчно дълго, за да види смущението, когато баща му разбрал, че синът му се е измъкнал от поставения му капан, а вместо това той самият попаднал в клопка. Но на лицето му се изписало такова страдание, че за миг Джордан изпитал съжаление към него. Наблюдавал го как се завъртял в кръг, оглеждайки всички входове наоколо, после покривите и крепостните стени на Вила Боргезе, защото знаел, че Джордан го гледа как стои надхитрен и изигран от един син, който, без да е командвал и една битка в живота си, се бе оказал по-смел и доблестен воин от баща си. Освен това генералът много добре съзнавал, че с тази си постъпка е забил копие в сърцевината на собствения си брак.
Същата нощ, след като ме освободиха, се върнах вкъщи и застанах пред прозореца, който гледаше към камбанарията на „Свети Тома Кентърберийски“, но не видях нищо друго, освен черната пустош на нощта. Двамата с Ледар отново се замислихме над събитията от вчерашния ден. След сцената на Пиаца дел Пополо никой от нас не бе чувал Джордан, Селистайн или генерала. Вечерта преди лягане разказах на Лия цялата история на моето приятелство с Джордан Елиот. Нищо в живота не е случайно, казах й аз. Всичко, което се случва, има своя смисъл.
След като Лия заспа, аз се върнах в хола и налях по една чаша от изстуденото „Гави дей Гави“ — на Ледар и на себе си. Вдигнахме наздравица за отърваването си, макар че и двамата бяхме доста потиснати.
— Как се чувстваш, Джак? — наруши Ледар мълчанието. — Още не си се възстановил и сега сигурно си изтощен.
— В цялата тази бъркотия съвсем забравих, че не съм добре — казах и посочих главата и гърдите си.
— Как е окото ти? Виждаш ли ясно или още всичко ти е замъглено?
Закрих с ръка дясното си око и я погледнах с лявото.
— По-добре е, но още малко му трябва. Не е съвсем на фокус.
— Обадих се на Майк и му казах, че генералът е предал сина си на Интерпол. Той като че си отдъхна. Очевидно е подозирал и Кейпърс.