— Нали и той е Елиот. И то от Южна Каролина — подразних го аз.
— От добро семейство. Много добро — подкрепи ме Майк.
Кейпърс се усмихна, като видя Джордан да излиза на игрището.
— Хайде, новак! — извика му треньорът и му хвърли собствената си ръкавица и една бейзболна топка. — Къде ти е шапката?
— Шапката не ми става.
— С тая калифорнийска грива... — каза треньорът. — Сега да се разпределим. Отис, ти ще удряш, а вие, останалите, се пръснете по игрището.
Бени Майкълс стегна корите си, приведе се зад кутията на батера и започна да лови подхвърлените му от Джордан топки. Загряваха. Личеше си, че Джордан не играе за пръв път питчър — движенията му бяха уверени и отиграни. Тогава обаче Отис Крийд се разплямпа.
Отис беше първото момче в отбора, което започна редовно да дъвче тютюн, и то без да повръща след това. Баща му стопанисваше един яхт-клуб и като всяко израсло край лодки и вода момче той винаги имаше приятен слънчев загар, покрито с лунички лице и дрехите му винаги миришеха на машинно масло. Знаеше да демонтира двигател на моторница по-бързо, отколкото новобранец разглобява самозарядната си карабина. Иначе Отис не можеше да направи разбор на разказно изречение нито да реши най-простото алгебрично уравнение. Уотърфорд беше известен с уличните си побойници и силата на Отис бе в това да се мъкне по улиците с развлечената си походка на роден хулиган.
— Никога не съм играл бейзбол с момиче — подметна Отис на висок глас, за да го чуят всички. — При това мацката си я бива.
Всички се разсмяха, но смехът им бе нервен и колеблив.
Джордан зае позиция за хвърляне и се прицели в горното чене на Отис Крийд. Изстреля топката така силно и изненадващо, че момчетата от Уотърфорд веднага разбраха с кого си имат работа. Бени въобще не успя да реагира. Топката мина с бръснещ поглед над него и се удари в телената мрежа, която издрънча като скъсана струна на китара.
— Тя се опита да ме удари. Беше нарочно — викна Отис, изправи се, изтупа праха от панталоните си и заплашително посочи Джордан с бухалката си. Джордан не му обърна никакво внимание. Улови подхвърлената му от кетчъра топка, после отиде до торбата с колофон, тупна дланите си няколко пъти и между пръстите му излезе облак бял прах като валмо от духнато на вятъра глухарче.
— Ей, новият, хвърляй страйкове — нареди му треньорът.
Вторият удар беше също толкова силен и изненадващ, както и първият. Топката мина на милиметри от врата на Отис, който панически се дръпна и се изтърколи на земята чак под пейката на резервите.
— Отис, много си напрегнат и затова не успяваш да батираш — скастри го треньорът Лангфорд.
— Ама, тренер, той се е развилнял като отвързан бик — извика Отис.
— Още ли ти приличам на момиче? — попита го Джордан.
— Да, Златокосия, още!
Следващият удар улучи Отис високо в гръдния кош, който изпука глухо като разрязана диня.
Стоях до Майк във външното поле.
— По всичко личи, че сме си намерили страхотен питчър — каза Майк.
— Въпросът е: може ли да хвърли над батера? — казах.
Отис изохка от болка, изправи се на крака, изрева, размаха заканително бухалката и се затича към мястото на питчъра. Дългокосият калифорниец обаче не изглеждаше уплашен, дори пристъпи напред, за да посрещне атаката на Отис. Но треньорът успя навреме да се вклини между тях, разпери подутите си месести ръце и задържа двамата на разстояние един от друг.
— Не те съветвам да се майтапиш с момчето. Много му е силен ударът — обърна се той към Отис. — А ти, синко, можеш ли да хвърлиш над батера?
Джордан обърна сините си очи към нашия вече натежал с годините треньор, който се препитаваше от бензиностанцията си, но продължаваше да се занимава с момчетата ей така, заради едната любов към спорта. Още тогава Джордан умееше да преценява хората от пръв поглед и веднага усети добротата му под примитивната му и грубиянска външност, която е задължителен атрибут сред братството на треньорите от Юга. Джордан бе почувствал сърдечната топлина на треньора Лангфорд, когато той постави топката в ръкавицата му и рече:
— Хайде, синко, дай да видим какво можеш.
С четири мятания показа какво може. Отис беше мор. Момчетата от отбора зашушукаха възторжено, не можеха да не се възхищават от светкавичните удари на Джордан и силния тъп звук, с който отекваха в ръкавицата на Бени.