Скийтър реши да действа направо, приближи се и ми фрасна един през лицето с опакото на ръката си. Падайки, усетих вкус на кръв в устата си.
— Вярно ли, че си ме нарекъл с някаква любезна гнусотия, а, Маккол? — злорадо изграчи Скийтър. — Исках да видя дали ти стиска да ми го кажеш в очите.
— За теб Джак винаги е казвал, че ти си принц сред хората и правиш чест на цялата бяла раса — намеси се Майк, като същевременно ми помагаше да се изправя.
— Млъквай, чифутче! — изсъска му Скийтър.
— Скийтър, омитай се! — каза му Кейпърс. — Никой не те е закачал.
— Закопчай си ченето, красавецо, или ще ти откъсна бърните за рачешка стръв — изрепчи му се Скийтър, след което ми загря врата отзад с такъв оглушителен шамар, че аз отново се проснах на земята.
В този миг Джордан лекичко почука паважа с бухалката си, колкото да напомни на Скийтър, че в града има ново момче.
— Ей ти, краставият — подвикна му Джордан. — Имаш ли нещо под тези пъпки.
Като го чу, Майк затвори очи в знак на пълно отчаяние, а после сподели как си е помисли, че това са последните думи на Джордан и че Скийтър вече измисля каква по-ужасна смърт да отреди на калифорниеца.
— Той те нарече крастав! — подкокороса го Хенри Аутло, един от асовете на отбора по футбол.
— Хенри, ти пък намери какво да запомниш — обади се Майк.
— Млъквай, Хес — сряза го Хенри, — или ще ти разпоря задника.
— Добре ли чух? — попита Скийтър и тръгна бавно и заплашително към Джордан, който само стисна бухалката по-здраво. — Би ли повторил, сладурче?
— Не, не бих! Виждаш ли я тая бухалка? Ако направиш само още една крачка, цяла нощ ще има да ти вадят трески от задника.
— Така ли? — изхихикаха приятелчетата на Скийтър с престорен страх, а самият той отскочи назад, уж страшно уплашен.
— Ти да не си от ония казармени копелета, дето се мъкнат тук всяка година?
— Ами да, от същите — отвърна му Джордан. — Само дето си ме случил в момента с бухалка.
— Първо ще ти взема бухалката, а после ще те ритам от тук до края на града — изсъска му Скийтър като отровна змия. — А най-накрая ще ти обръсна и тиквата.
— Едно по едно, неандерталецо, първият ти проблем е бухалката — каза му Джордан.
— Не го дразни излишно, достатъчно се е разпенявил — подшушнах аз на Джордан.
— Приятелчето ти е мортус, Маккол — намеси се Хенри Аутло.
— Само дето не ти стиска да ме халосаш — изпъчи се Скийтър.
— Моли се да е така — каза Джордан и му се усмихна широко.
Странно, но Джордан съвсем не се уплаши от Скийтър. Двубоят беше повече от неравен — все едно малко момче да се бие с възрастен. Но Джордан само стискаше бухалката и гледаше Скийтър право в очите. Беше спокоен и невъзмутим. Никой от момчетата на улицата през онзи ден не знаеше, че цял живот Джордан е бил малтретиран не от друг, а от пълнолетен морски пехотинец. И въпреки че продължаваше да трепери от него, уличните гамени и пънкари въобще не го плашеха.
Скийтър свали тениската си — цялата в пот и петна от машинно масло — и я хвърли към един от приятелите си. Плю в дланите си, разтри ги и се изпъчи пред Джордан с голи гърди. Добре очертаните му мускули изпъкваха зловещо в своето физическо съвършенство.
— Господи! — ахна Хенри Аутло при вида на това стройно, съразмерно и напористи тяло.
— Разкажи на приятеля си за мен — каза Скийтър и размаха юмруци под носа на Джордан. — Той е отскоро в града и сигурно не разбира, че това му е краят.
— Джордан, позволи ми да ти представя нашия най-добър приятел, Скийтър Спинкс — каза Майк. — Ние всички много се гордеем с него. Той е нашият градски побойник.
Ние с Кейпърс се изсмяхме и Скийтър ни погледна така, сякаш премисляше дали първо да не види сметката на нас двамата.
— Насам, Скийтър, насам! — подкани го Джордан, като видя, че се разсейва. — Скийтър, кво е това име, бе? Звучи ми като скакалец. Плашилото на Калифорния беше един сърфист, кръстен на насекомо. Казвам ти го да знаеш, че не им се плаша аз на разни смотаняци със скокливи имена.
— О, не! — изпъшка Хенри Аутло. — Това хлапе си рита черепа.