— Трябва да си голямо лайно, щом не ти стиска да се биеш с юмруци, ами си се вкопчил в това дърво като удавник за сламка — иззлобя Скийтър.
— Така е — отвърна му Джордан. — Жалко, че нямаш късмет да те пребие някой истински супермен.
— Хвърли дървото и ела насам! — извика му Скийтър. — Бий се като мъж!
— С удоволствие, Скийтър — рече Джордан, — но не сме в една категория. Не сме и на една възраст. Ти си по-голям. Както си по-голям и от Джак. С бухалката обаче изравняваме категориите и всичко е наред.
— Аз пък мисля, че не ти стиска да я развъртиш — каза Скийтър и без никакво предупреждение се хвърли срещу Джордан.
Същата вечер, докато Скийтър Спинкс лежеше в интензивното отделение на болницата, цял Уотърфорд знаеше, че не е бил прав да мисли така.
По-късно градът щеше да научи повече за Джордан, за непоклатимото му равновесие и самообладание. Движенията му бяха бързи, енергични и целенасочени. Срещу злощастното нападение на Скийтър Джордан реагира мигновено като усойница, по което се разбра, че атаката въобще не го е изненадала. Онова, на което станахме свидетели, не беше просто смелост, а вид безумие, което извираше от самата му същност. За малко не уби Скийтър Спинкс с бейзболната бухалка.
Джордан отскочи встрани и избегна първата атака на Скийтър, който тръгна с главата напред. Планът на Скийтър не беше лош. Искаше да повали Джордан на земята, както правеше с по-дребните защитници на футболното игрище. Но се провали, защото Джордан му се изплъзна, след което стовари бухалката отзад върху главата му. Този удар бе причината за мозъчното му сътресение. Звукът беше като от сатър, който се забива в тялото на кокошка. Вместо да остане на земята, Скийтър се изправи на крака, олюля се — унижен и вбесен — и отново се хвърли срещу Джордан, този път по-неуверено. Джордан не се поколеба отново да използва бухалката и с втория удар му счупи три ребра, едно от които продупчи десния му дроб. И затова, когато пристигна линейката, той повръщаше кръв.
Но и тогава Скийтър не разбра, че няма никакъв шанс, и се хвърли в трета, още по-безнадеждна атака срещу Джордан, който остана да стърчи смразяващо свиреп, невъзмутим и вече доста отегчен. На третия път Джордан му счупи челюстта. А счупената челюст пък сложи край на кариерата на Скийтър като голям градски побойник. Уотърфорд вече можеше да си отдъхне от кошмара, наречен Скийтър. Още на следващия ден всички хлапетии в града знаеха името на Джордан Елиот. Никой не беше арестуван и срещу Джордан не беше заведено никакво дело.
Чак по-късно щях да разбера, че в живота на Джордан Елиот думите любов и болка бяха синоними. С течение на времето двамата много се сближихме, особено след като на няколко пъти стана неволен свидетел на унижението, което изпитах заради пиянските изстъпления на баща ми. Тогава ми разказа как в седми клас избягал от къщи. Майка му тръгнала да обикаля всички плажове на Южна Калифорния, докато един ден го открила навътре в морето със сърфа му, поел към Азия. След тази случка мисис Елиот насила вкарала Джордан в психиатричния кабинет на някой си капитан Джейкъб Брил. Знаех историята наизуст.
Влизайки, Джордан не само не се ръкувал с капитана, ами се направил, че не забелязва присъствието му, докато онзи нервно крачел из стаята. Стоял и съсредоточено изучавал тапетите на стената. Докторът и момчето постояли така около минута, после доктор Брил се прокашлял и казал:
— Така.
Джордан обаче не благоволил да отговори, защото мълчанието не го дразнело. Той можел да седи с часове, без да продума.
— Така — повторил доктор Брил.
Джордан пак не казал нищо, само се обърнал очаквателно към него. Бил свикнал да гледа възрастните хора право в очите и малцина от тях можели да издържат на тежкия му изпитателен взор.
— Защо мислиш, че майка ти те е изпратила тук? — попитал доктор Брил в желанието си да подхване някакъв разговор.
Джордан свил рамене и продължил да гледа безмълвно бледия човек насреща си.
— Би трябвало да има някаква причина — продължил докторът. — Тя не е глупава жена.
Момчето кимнало.
— Защо ме гледаш така? — попитал докторът. — Не си тук, за да ме гледаш, а за да говориш. Чичо Сам ми плаща добри пари, за да изслушвам хората.
Джордан извърнал поглед от доктора и се загледал в една модерна картина на стената, която представлявала квадрат, кръг и триъгълник, насложени един върху друг и различно оцветени.
— Какво си мислиш, като гледаш тази картина?