— Лош вкус — отвърнал Джордан и пак се загледал право в доктора.
— Разбираш ли от изкуство?
— Не — казал Джордан, — но се интересувам.
— Интересуваш ли се? — повторил докторът бавно. — Но само колкото да се изфукаш, нали?
— Докторе, аз говоря испански, и то не колкото да се изфукам. Освен това говоря френски и италиански. Живял съм в Рим, Париж и Мадрид, когато баща ми беше на работа в тамошните посолства. Мама, която обича изкуството, взе магистърската си степен по история на изкуството в Римския университет. Успя и у мен да запали тази любов. Повярвай ми, и тя няма да хареса тази твоя картина, и то никак.
— Ти не си дошъл тук да обсъждаме моя артистичен вкус — казал му доктор Брил, — а да обсъждаме теб.
— Нямам нужда от обсъждане — рекъл Джордан. — Добре си живея и така.
— Твоите родители и учители обаче не са на същото мнение.
— Важно е моето мнение.
— Те всички твърдят, че си прекалено неспокоен. Мислят, че се чувстваш нещастен. Така мисля и аз, Джордан, и искам да ти помогна — казал доктор Брил с мек успокоителен глас, в който Джордан не доловил и една фалшива нотка.
Джордан се поколебал, после казал:
— Неспокоен съм. Вярно е. Но не заради онова, което те мислят... А защото заслужавам по-добри родители. Бог е допуснал ужасна грешка. Доставил ме е на погрешен адрес.
— О, той често прави така — съгласил се доктор Брил. — Но родителите ти се радват на безупречна репутация. Докато това не може да се каже за теб. Те твърдят, че нямаш никакви приятели.
— Избрал съм самотата.
— Самотните хора обикновено са неудачници — казал доктор Брил.
— Също като психиатрите — отвърнал му Джордан на мига.
— Моля?
— Психиатрите са най-големите неудачници на тоя свят. Баща ми непрекъснато това повтаря. Каза го и днес.
— Какво по-точно каза? — попитал доктор Брил.
— Каза, че само най-големите скапаняци стават психиатри.
Доктор Брил поклатил глава и казал:
— В моя случай баща ти е абсолютно прав. Детството ми беше отвратително и това ме амбицира да се хвана да оправям света.
— Не можеш да оправиш моя свят.
— Но мога да опитам, ако ми позволиш, Джордан.
— Аз съм тук по погрешка. Родителите ми не ме харесват такъв, какъвто съм. Но те не ме и познават. Те не знаят нищо за мен.
— Знаят само, че бележникът ти е пълен с двойки и тройки.
— Досега не съм повтарял нито един клас. Всичките ми учители са ужасно досадни. Такава скука, че съклет да те хване. Ако можеха да слушат, и стенните часовници щяха да заспят. Скуката би трябвало да бъде един от седемте смъртни гряха.
— Какво толкова те отегчава?
— Всичко.
— Аз отегчавам ли те? — попитал доктор Брил добронамерено.
— Брил — казал Джордан и впил сините си очи в доктора, — хора като теб са смъртоносна скука. Ти никога не можеш да ме разбереш.
— Аз съм петият психиатър, при когото те изпращат — казал доктор Брил, след като погледнал бележките си. — Всички предишни твърдят, че си много враждебен и не се поддаваш на лечение.
— Докторе, не ми трябва психиатър — рекъл Джордан. — Благодаря ти, че ми отделяш време, но аз знам как да си помогна сам.
— Би ли ми казал как го правиш? — попитал докторът. — Бих искал да знам.
— Аз съм религиозен — казал Джордан.
— Какво?
— Религиозен съм. Аз съм католик.
— Не те разбирам.
— Знам — отвърнал Джордан. — Ти си евреин. Повечето психиатри са евреи. Или поне онези, при които са ме пращали.
— Хубаво е това, че си религиозен.
— Благодаря — казал Джордан и се изправил. — Сега мога ли да си вървя?
— Разбира се, че не — строго му отвърнал докторът и му посочил с пръст стола. — Майка ти твърди, че неспокойствието ти е свързано с новото назначение на баща ти.
— Нямам никакво неспокойствие. Просто този път няма да замина с тях.
— Но ти си само на дванайсет години. Нямаш право на избор. Според мен е по-добре да поработим върху стратегията, за да не изживяваш така болезнено всяко преместване.
— Да, дванайсетгодишен съм — казал Джордан. — А знаеш ли досега в колко училища съм учил? В десет. Десет училища, докторе. Знаеш ли какво е всяка година да влизаш в непознат клас? Ужасно е. И затова децата на военните са толкова задръстени. Стават или подмазвачи, или особняци — трето положение няма.