— Ще се опитам.
— Не е имало много радост в живота ти, а? — казал докторът.
Джордан се замислил над краткия си живот и как нито веднъж не бил получавал писмо от свой съученик. Никой никога не го канел в къщата си да пренощува, никога не бил танцувал с момиче.
— Съжалявам, че не съм те срещнал по-отдавна, Джордан. Щом пристигнеш в новото училище, хващай се да спортуваш. Баща ти ще бъде доволен, пък и така няма да имаш свободно време, за да се мотаеш пред очите му — посъветвал го докторът.
— Не е така. Той ме спипва след тренировка — отвърнал Джордан и поклатил глава. — Причаква ме и тогава е най-гадно, защото сме сами.
— Майка ти ще те посреща след тренировките. Това мога да го уредя. Цяла година се виждам с майка ти, Джордан — казал докторът.
— Не знаех — учудил се Джордан.
— Тя много се тревожи за теб, както и за себе си.
— Нищо ново не ми казваш.
— Знам какво прави баща ти с теб. Не, не се плаши. Заклел съм се да мълча. Тя ми забрани да докладвам пред военните власти, пък и всички знаем, че те едва ли ще си мръднат пръста за такова нещо. Майка ти смята, че баща ти много те обича, но... нищо чудно някой ден да те пребие.
Джордан ми каза, че като чул тези думи, казани на висок глас, за малко не припаднал. Сякаш най-съкровената му и отдавна пазена на тъмно тайна била разкрита. Толкова сълзи бил изплакал през живота си, че можел редовно да сменя водата на цял аквариум със соленоводни риби, но винаги го правел насаме, далеч от очите на жив човек. Сега за пръв път пред този дребен и благ психиатър усетил как по страните му потекли горещи вади. Сълзите рукнали неудържимо, защото най-сетне тайната излязла наяве и този изгърбен непретенциозен човечец бе успял да накара майка му да сподели с него ревностно пазения кошмар.
— Говорил съм и с баща ти по този въпрос — тихо продължил докторът, когато Джордан се поокопитил.
— Само това не! — проплакал той с разширени от ужас очи.
— Той всичко отрече. Дори му показах медицинското заключение от миналия септември, когато ти влезе във военноморската болница със счупена челюст.
— Счупих я, докато играех футбол — обяснил Джордан.
— Така си казал и в болницата — продължил доктор Брил и му подал голям затворен плик. — Но същата година ти нито веднъж не си ходил да играеш футбол. Джордан, баща ти те е бил. Не е нужно да продължаваш да лъжеш, за да го защитаваш.
— А какво каза баща ми?
— Отрече всичко. Отначало се държеше много спокойно и възпитано. После обаче, докато продължаваше да отрича, изведнъж се ядоса. Като разбра, че работя само с предположения, се вбеси. Сигурно е страшно да се изпречиш пред очите му в такъв момент, особено ако си му просто жена или син.
— Призна ли в крайна сметка? — попитал Джордан.
— Не. Дори му казах в очите, че не обичам възрастни хора да ме лъжат, но ефектът бе нулев.
— Ти си казал това на баща ми?!
— Да — отвърнал докторът. — Той, разбира се, ме заплаши с уволнение.
— Като нищо можеше да го направи, докторе.
— Разбира се, но аз му намекнах, че ще обжалвам, а стигне ли се до съд, кариерата му може да пострада. Затова двамата се споразумяхме. Аз ще си мълча, а той ще престане да ви малтретира.
— Смяташ ли, че ще удържи на думата си?
— Не, но майка ти ще го направи. От теб искам само да стоиш настрана от него. Да бъдеш мил и добър. Аз ще се обаждам периодично на майка ти, за да проверявам как вървят нещата. Можеш ли да си подстрижеш косата?
— Не. Още не съм готов да му доставя това удоволствие. Въпреки че сигурно ще я подстрижа, преди да започна гимназията. Обещавам.
— Добре, така е справедливо. Желая ти късмет. Ще ти пиша от време на време.
— Ходил съм и при други психиатри, докторе, но никой не ми е писал писмо. Няма да го направиш, затова по-добре не обещавай — казал му Джордан.
— Напротив, ще ти пиша. Всяка година ще ти се обаждам по веднъж.
— Кога? — попитал Джордан.
— На Свети Валентин.
Същото лято сгушеният под сенките на дърветата Уотърфорд и огрените от слънце плажове на остров Орион се запознаха с Джордан Елиот. Той стана част от нашия живот.
В шампионата по бейзбол бяхме сред най-добрите. Макар че загубихме един мач, за пръв път стигнахме до щатските финали. Загубата обаче ми тежеше, защото до голяма степен стана по моя вина. След мача Джордан внезапно реши да покани Кейпърс, Майк и мен да преспим у тях в къщата на остров Полък.