— Свиня! — изсъска ми Шайла. — Ето защо хората мразят белите южняци — защото всичките сте тирани и потисници.
— Видя ли, сладурче — изфъфли негърката и поклати глава.
— И нашата гостенка е съгласна с мен — възтържествува Шайла.
— Тя не е наша гостенка — отсякох.
— Като не съм ви гостенка, за кво сте ме домъкнали тук? — попита негърката.
— Женска солидарност — каза й Шайла. — Това е нещо достойно, нали?
— Може ли да се изкъпя? — попита негърката.
— Разбира се — каза Шайла едновременно с моето „Разбира се, че не!“.
— Забрави ли, че сме поканени на вечеря от моя издател? — попитах я аз.
— Не, не съм — мило ми отвърна тя. — С удоволствие ще те придружа на приема у този неандерталец.
— А ще се разсърдиш ли, ако отидем без твоята нова приятелка?
— Вие се изкъпете на спокойствие — каза Шайла. — А аз ще трябва да изляза с този съпруг, който скоро няма да бъде вече мой. Ето ви десет долара за такси. Оставете си името и адреса. Следващата седмица ще ви се обадя да отидем заедно да обядваме.
— Аз няма да мръдна от къщата, преди тази жена да си е отишла — отсякох.
— Ще мръднеш и още как — заяви Шайла тържествуващо, — или още утре подавам молба за развод. И това ще бъде първият развод в Южна Каролина, предизвикан от проява на бял расизъм.
Шайла се втурна навън, а аз изгледах подозрително негърката още веднъж и я последвах.
Докато сме били на приема на мистър Манигол, негърката се бе изкъпала, беше си сготвила, след което бе задигнала всички дрехи, обувки и гримове на Шайла. Беше ги набутала в кожения куфар, който Шайла ми бе подарила за рождения ден. На излизане пъхнала в джоба си и сребърното преспапие от писалището до вратата. След това извикала едно такси и триумфално се завърнала в чернокожия подземен свят на Чарлстън.
Споменът за тази случка ме накара да се разсмея пред гроба на Шайла.
— Много сме се смели на тази история — казах на Лия.
— Полицията хвана ли тази жена? — попита Лия.
— Майка ти не ми позволи да извикам полицията. Каза, че жената се нуждаела от откраднатото повече от нея. Дори се зарадва, че гостенката не си е тръгнала с празни ръце.
— Не се ли ядоса, че са й откраднали дрехите? — попита Лия.
— Знаеш ли, след известно време случайно видях негърката, издокарана с една от роклите на Шайла. Бях с колегата си фотограф по работа, когато я зърнах да „дежури“ по моста Купър. Накарах го да я снима. Шайла много се зарадва на снимката и дори я прибра в семейния ни албум.
— А мама купи ли си нови дрехи?
— Веднага отиде в Уотърфорд, право в магазина на Великия евреин, разказа му какво се е случило и се върна в Чарлстън с напълно подновен гардероб. Винаги можеше да разчита на Макс.
— Ти ядоса ли се тогава на мама?
— Отначало побеснях. Естествено. Но всичко, което се случи, беше типично в стила на Шайла. Можех да се оженя за стотици момичета от Южна Каролина, които щяха да отминат негърката, без да я забележат, но се ожених за единственото, което няма да пропусне да ти я доведе вкъщи.
Лия се загледа в издълбаното върху камъка име на майка си, после каза:
— Значи е била добър човек, нали, татко?
— Да, сладурче.
— Толкова е тъжно — прошепна Лия. — Това е най-тъжното нещо в света. Тя не знае нищо за мен. Не знае как изглеждам дори. А аз щях да я обичам толкова много. Сега в рая ли е?
Коленичих пред дъщеря си. Земята беше твърда и студена. Целунах я по бузата и отмахнах кичур коса от челото й.
— Знам какво очакваш да ти кажа, за да се чувстваш по-добре — рекох. — Но и друг път съм ти споменавал — слушай, дете, не съм на „ти“ с религията. Тя винаги ме е смущавала. Дори не знам дали евреите вярват в рая. Питай своя равин. Или сестра Розария.
— Аз мисля, че мама е в рая.
— Тогава и аз така мисля. — Хванах я за ръка и тръгнахме да си вървим.
Винаги ще си спомням за това отиване до гроба на Шайла като един от най-трудните и болезнени моменти в моя живот. Отново й се ядосах, без да го показвам. Скачайки от моста, Шайла не бе помислила за деня, в който щеше да ми се наложи да изправя нашата дъщеря до гроба й, за да прозре какво е изгубила. Имаше и други неща, за които Шайла не бе помислила.
След гробището заведох Лия в моята родна къща.
— Тук съм се родил и израсъл — казах й аз.