— Не понасям компанията на задници и дегенерати. А ти си и двете. Чел съм всичките ти готварски книги. Искам да ти кажа, че не бих се докоснал до педерастките ти рецепти, дори да умирам от глад.
— Тогава ще напиша готварска книга специално за теб, татко. Първата глава ще се казва „Видове сухо мартини“, втората — „Коктейли“, третата — „Скоч и сода“ и последната — „Водка с доматен сок“.
— Обичам питието си чисто, без излишни добавки — горчиво заяви баща ми.
— Тогава ще опростя книгата си. Рецептите ще звучат горе-долу така: Купете си бутилка алкохол. Отворете я. Изпийте я до дъно. Хвърлете шишето на плажа. Отпуснете се и сега вече можете на спокойствие да изпаднете в делириум тременс. Тази рецепта ще кръстим „Закуска“.
— Имай повече уважение към баща си — смъмри ме Джонсън Хагъд. — Вече ти казах, че това е болест. Имам нужда от състрадание, а не от упреци.
— Махни се от двора на мама — казах с тон, който издаваше раздразнението ми.
— Не съм в двора на майка ти. Земята, върху която стоя, е част от крайбрежната ивица на щата Южна Каролина. Никой не може да предяви претенции за собственост или да закупи крайбрежието, което принадлежи на щата и народа за всички времена. За законите с мен няма да спориш, ясно ли ти е! Половината съм ги забравил и пак съм най-добрият юрист в щата, разбра ли, идиот такъв?
— Ти удави професионалната си кариера в бутилка „Джим Бийм“.
— Джак, аз съм далеч по-мъдър човек от теб, дори от онова, което би могъл да станеш. Аз пия от отчаяние, разочарование, безсмислие и пустота — все неща, които душата ти не познава.
— Да, но благодарение на теб бих могъл да изнеса цикъл лекции в Харвард точно по тези теми — озъбих му се аз. — Нека бъдем наясно: ти пиеш само защото обичаш да се наливаш.
— Абе какво съм седнал да те слушам аз теб! — разсърди се баща ми и пак иззлобя. — Какво представляваш ти? Мамино синче, което парадира с мамините знания край печката, защото никога не успя да се откъсне от полата на мама! Винаги си бил лигльо и лигльо ще си останеш!
— Татко, всичко това съм го чувал и преди — отвърнах му аз, след като успях да се овладея. — Забравяш какво говориш, защото си вечно пиян. Затова пък аз добре си спомням, защото съм винаги трезв. А сега, за да има поне едно нещо, което да си спомняш, ще те ритам по плажа, докато се изметеш оттук. На нас двамата този танц ни е добре известен, нали? Отдавна го танцуваме. Дори ти предлагам да го сменим.
— Защо? На мен той ми харесва. Аз имам нужда да изразявам презрението си към теб. Ужасното си отвращение. Скъпо дете, ти винаги можеш да се правиш, че не ти пука. Но и ти си като останалите лигльовци — твоите братя. Лесно се засягате. А аз знам от какво ще ви заболи най-много и си правя кефа. Това е спорт, който сам съм си го измислил. Любимият ми спорт за отмора. Нарича се „гавра с леваците“. Първо им напипваш слабото място, а после като зъболекар завираш свредела там и въртиш, докато оня се разкапе. Значи стържеш с машинката надълбоко, докато опре в нерва. После даваш още малко навътре — около един милиметър, — и готово! Левакът е на колене и пищи от болка.
— Не го прави, татко — казах през зъби. — Предупреждавам те.
— Дами и господа, нека посрещнем с аплодисменти прекрасната и неземна Шайла Фокс!
Хвърлих се връз него, хванах го за гърлото и го вдигнах във въздуха. Той се опита да ме удари с бутилката по главата, но аз я грабнах от ръката му и я хвърлих в морето.
— Скръбта ти по Шайла е жалко театрално представление — каза той и ме заплю. — Всичко у теб е чист фалш. Гледах те как излизаш с дъщеря си от къщата на Фоксови. Каква мила картинка! Любещият баща. Скърбящият вдовец. Всичко е лъжа и измама. Ако таткото издържи да се преструва дълго, тогава всички ще му повярват, че обича малката си дъщеричка. На мен обаче тия не ми минават, Джак. Ти си студенокръвно животно. Знам го, защото дълго съм живял с тази студенина вътре в мен и тя ме погуби.
— Аз обаче не съм като теб. Изобщо не приличам на теб.
— Целият на мен си се метнал — изсмя се той цинично. — Всичките ми синове носят у себе си същото онова парче лед, с което се боря цял живот. Погледни клетия Далас. Моят съдружник по кантора. Има свястна жена и чифт дечица, но това не му стига. Затова ходи, души като хрътка и щом някоя фльорца склони да му бутне гратис, той решава, че е попаднал на златна жила. Всички вие цял живот ще търсите любовта, но никога няма да я разпознаете, ако спи на съседното легло.