— Престани да мислиш за моето погребение — обади се Луси, като продължаваше да стои с полузатворени очи. — Още не съм умряла. Просто съм уморена.
— Ами чудех се как ли преживява човек, на когото му е забранена китайската кухня.
— Лъжец! — каза тя. — Отдавна си ме убил и погребал в съзнанието си.
— Теб ли? Предпочитам да убия татко — казах. — Така всички ще разберем какво означава смъртта на един родител, но тъй като родителят ще бъде той, значи никой от нас няма да страда излишно.
— Не говори така за баща си.
— Той не е мой баща. Не забравяй анулирането и срама, които остават за нас, копелетата.
— Какво знаеш ти за срама? — попита Луси, поизправи се в седалката и изглади с ръка гънките на роклята си. — Аз знам много за срама — поклати глава тя и добави: — Джуд е много огорчен, че си напуснал църквата.
— Това не му влиза в работата.
— Той кръсти всичките ми синове. Той ти даде първо причастие — каза тя.
— Като деца смятахме, че двамата сте любовници — рекох. — Казах му го, когато дойде да те причести в болницата.
— И какво ти отвърна той? — изсмя се Луси.
— Почти нищо. Общуването с хора не е неговата стихия.
— Джуд ми каза, че е дошъл моментът — каза тя и притвори очи.
— Моментът за какво?
— Да сваля картите на масата — каза тя.
— Пак се връщаме към темата за срама, а?
— Да. Всичко води обратно натам — каза Луси. — Джак, отец Джуд е мой брат. Твой чичо.
— Странно — казах, след като изминах цяла миля в пълно мълчание. — Странно нещо сте вие двамата.
— Паднах в собствения си капан от лъжи. Цял живот не успях да събера кураж да зарежа измисленото си съществуване и да започна отначало. Можех да понеса всичко друго, но не и презрението на Джини Пен. Разбираш ли за какво говоря?
— Не — отвърнах й честно. — Нямам представа. Знам само, че според южняшката традиция за кръвно родство чичовците се представят на младите си племенници, преди последните да са навършили трийсет и седем години.
— Боже господи, колко си старомоден! — изсмя се Луси.
— Мамо, дори за нас това е прекалено. Честно казано, предпочитам да се беше оказало, че отец Джуд ти е любовник. Щях да го преглътна по-лесно.
— Много добре те разбирам — каза тя.
— С нетърпение очаквам подробностите — рекох, после си подадох главата през прозореца на колата и изкрещях, — зловещите, шибани, невероятни подробности.
— Успокой се — рече Луси и започна разказа си.
Заслушах се.
27
Истината е, че Луси Маккол се родила върху мръсни чаршафи в тристайната къща на семейство Дилард, край която с бучене се спускала река Хорспасчър в областта Пелцър в планините на Северна Каролина. На сто мили от родното й място нямало нито зъболекар, нито някакъв друг доктор, както нямало и човек над четирийсет години със зъби в устата. Нейният баща Ей Джей Дилард твърдял, че е фермер, но не бил нито работлив, нито преуспяващ. Пиел по време на сеитба, пиел по време на жътва, пиел и цяла зима. Дъщеря му така и не разбрала какво означават инициалите Ей Джей, нито какво е моминското име на майка й. Иначе се казвала Маргарет.
Брат й Джуд се родил две години след нея върху същата мръсна постеля. Бащата пак бил изпаднал в несвяст от алкохола и Маргарет сама изродила детето си, без да издаде звук от страх да не събуди мъжа си от дълбоката пиянска дрямка. Гордеела се с това, дето никога не молела за помощ, както не молела и да я бият, но за последното мъжът й сам се подсещал. За Ей Джей Дилард да бие жена си било едновременно занимавка и отдушник — нещо, което научил още като малък от своя баща. Никой в родата — нито по мъжка, нито по женска линия — не можел да чете или пише. Човек трябвало да отиде чак в Ашвил, за да си купи някаква друга книга, освен Библията. По тези места било съвсем обичайно новородени да измират, а съсипани жени като Маргарет да се молят за такава благодатна смърт. След като родила децата си, Маргарет често мечтаела как веднага след смъртта си те ще отидат при Исуса и той ще им сложи най-хубавите ангелски криле, изтъкани от дантела и бели снежинки. Маргарет била на дванайсет години, когато родила Луси и на четиринайсет — когато Джуд се появил на бял свят. В тази част на Апалачите — областта Пелцър — никой не я смятал за особено млада майка. Но съседите я съжалявали заради лошия й късмет. В цялата област не можело да се намери и един човек, дето да каже добра дума за Ей Джей Дилард. Той олицетворявал най-ниското падение на белия човек по тези земи, където бледоликите стръвно съблюдавали неписания закон на слънцето, според който на негрите било забранено да влизат в окръга след залез. Когато Голямата депресия поразила икономиката на Америка, във въпросната област никой нищо не забелязал, защото икономика там нямало.