— Да, но чрез моите закони оцеляват много повече костенурки и то се вижда от това тефтерче тук — каза Луси и размаха тефтерчето над главата си като оръжие.
— Баба обича костенурките — защити я Лия.
— Така е, обича ги — съгласи се Джейн. — Но не обича законите. За тях пет пари не дава.
— Синът ми е световноизвестен писател — рече Луси съвсем не навреме. — И ще запомни всяка обидна дума по мой адрес. Умът му е като бръснач.
— Изглеждате неподатлива на очарованието на майка ми — обадих се аз.
— Майка ви ни създава много неприятности, мистър Маккол — заяви жената. — Моята работа е достатъчно трудна и без да се разправям с хора, които се правят на големи еколози.
— Чуйте само какво направиха нейните хора. Изпратиха меморандум до всички проекти, свързани с опазване на костенурките по крайбрежието на Южна Каролина. Защото всеки остров от тук до Северна Каролина работи по отделна програма. Защото всеки остров си има своите проблеми, свързани с ерозията. Половината от естествената среда, в която костенурките снасят яйцата си, е била унищожена през последните десет години. Всички заети по проекта са ужасно загрижени. Тези хора обаче създадоха нови правила, според които ние не трябва да пипаме нито яйцата, нито гнездата на костенурките. Нямаме право да ги ограждаме, нито да ги пазим, нито да ги преместваме — нищо! В Кълъмбия, представете си, знаели по-добре какво да се прави. Само защото лапат по-големи заплати и смучат кръвта на честния данъкоплатец като мен.
— Някой трябва да плаща за моето мазерати — най-нагло я прекъсна Джейн.
— Не може ли да постигнем компромис? — попитах.
— Ако реша да се придържам стриктно към законите — започна самоуверено Джейн, — за всяко яйце от тази кофа ще получиш по една година затвор! — Като я чу, Лия писна да реве и това малко смути държавната чиновничка.
— Сто двайсет и две години затвор, татко! — изплака Лия, изтича до мен и ме прегърна през кръста. — Само за това, че сме помагали на баба.
— Аз си знаех, че не бива да се водя по нейния акъл. Лия, успокой се! Няма да ни затворят!
— Това обаче не важи за Луси... този път! — рече Джейн. — Още повече, че я хванах на местопрестъплението.
Луси се пресегна и взе кофата от ръцете ми.
— Опитах се да те вразумя. Бог ми е свидетел. Ти, Джейн, не живееш с този проблем всекидневно. Казвам ти, това, което искате вие, не е честно, не е правилно и съвсем не помага за оцеляването на малките костенурки.
— Колкото повече човек се намесва, толкова по-малък е шансът на костенурките да оцелеят — сопна се Джейн.
— Джейн, това е така само на теория. Само според вашите хартийки и доклади, където всичко звучи прекрасно, но не върши никаква работа.
— Луси, вършело е работа години наред. Още от ерата на динозаврите.
— Слушайте, сега ще ви кажа какво точно се случи. Отначало спазвахме всички указания на Джейн. До последната буква. Тъй като тя ни представи статистики, карти, диаграми, сравнителни изследвания и какво ли още не. Защото нейните хора пристигнаха тук тежковъоръжени с оръжие, значки и закона зад тях. Джейн, кажи на Лия точно какво се случи тогава. Кажи на детето какво излезе от вашите многоумни теории.
— Нашите теории са си много хубави — каза Джейн и си пристегна колана с кобура. — Според природните закони една част от гнездата отидоха зян. Бяха унищожени от хищници, но това се очакваше.
— Дотук нищо ново — обадих се аз.
— Сине, аз признавам твоето превъзходство, що се отнася до пици и други жабарски манджи, но от костенурки нищо не разбираш — каза Луси и погледна изпитателно Джейн Хартли, която устоя на взора й.
— Луси смята, че е над природните закони — рече Джейн.
— Джейн, мога да ти кажа, че в момента въпросните природни закони ме убиват — озъби й се Луси. — Много болезнено осъзнавам тяхната сила, защото съм им подвластна. Догодина вече няма да имаш удоволствието да водиш този спор с мен, но много се надявам, че някоя от другите дами ще ме замести достойно.
— Луси, предай ми тези яйца.
— Не! — отсече Луси. — Няма да стане! Какво ще ги правиш?
— Ще ги занеса в канцеларията — рече Джейн. — Ще ги снимам за доказателство. Ще ги прегледам за наранявания. След това ще ги върна на острова и отново ще ги заровя, колкото е възможно по-близо до първоначалното им гнездо.