— Тези яйца трябва да бъдат заровени веднага — каза Луси и грабна лопатата. — Ще преместя всички гнезда на сухо около къщата ми, разбра ли, Джейн? Само така ще мога да ги опазя, защото ще бъдат на двайсет метра от възглавницата ми.
— Значи ставаш закононарушител.
— А какво се случи с гнездата миналата година? — попитах.
— Нищо — отвърна Джейн.
— Само двайсет процента от тях се излюпиха, ето какво се случи! — отвърна Луси и започна да копае.
— Законите на природата надделяха — рече Джейн, обръщайки се към мен. — Луси греши, като взима толкова присърце тези яйца.
— Миналата година имаше сто и двайсет гнезда — взе думата Луси. — Но ерозията е толкова страшна, че всички започнаха да струпват бетонни блокове пред къщите си. По целия остров бяха плъзнали булдозери. Когато през май костенурките се появиха, нямаше къде да снесат яйцата си. Две от тях ги снесоха до водата, толкова отчаяни бяха. Ние ги преместихме.
— С наше позволение — намеси се Джейн.
— Да, но не получихме разрешение да преместим и другите гнезда и те бяха отнесени от пролетните приливи. Петдесет и шест гнезда. А това означава някъде към шест хиляди малки костенурки, които не са оцелели, защото Джейн и нейните колеги са ужасно глупави.
— Тогава сбъркахме, Луси. И си признахме грешката.
— Не ми разрешиха да сложа телена ограда, за да предпазя гнездата от миещите мечки и кучетата. И по тази причина изгубихме още двайсет и седем гнезда. Проклетите мечета са наводнили острова като хлебарки, защото обичат да се ровят в препълнените боклукчийски кофи. Веднъж видях седемнайсет мечета да се боричкат за едно гнездо с яйца от костенурки. Пръснаха черупките им по целия плаж.
— Имаме една и съща кауза, Луси. Ти така и не разбра това. Мистър Маккол, трябва да знаете, че майка ви беше такава и преди да се разболее — каза Джейн и вдигна ръце в знак на отчаяние.
— Знам — отвърнах. — Нали ме е отгледала.
— Тая кучка пак ли те тормози, а, мамо? — Гласът беше на брат ми Джон Хардин, който надничаше зад вратата. Беше гол или поне без риза.
— О, Джак, забравих да ти кажа, че снощи брат ти се върна от Кълъмбия.
— Здрасти, Джон Хардин — поздрави го Джейн. — Кучката само малко тормози майка ти. Нищо особено.
— Мамо, да я набия ли? — попита Джон Хардин.
— Млъквай, че пак ще те подкарат към Бул Стрийт, ако не си държиш езика зад зъбите — подвикна му Луси.
— Джак, много ти благодаря, че ме посети в болницата — най-накрая ме забеляза Джон Хардин. — Да знаеш само колко съм те чакал да ми донесеш фъстъци и шоколад, както правеше навремето. Ама не, много ти е пораснала работата, за да се занимаваш с някакъв си Джон Хардин, нали? Все си зает по френски ресторанти да препоръчваш на хората сушени домати и оцетен еликсир, за да отделиш време за брат си. Не можа да си надигнеш дебелия задник, за да посетиш откаченото копеле, нали?
— Престани, Джон Хардин. Брат ти също още не се е съвзел от операцията.
— О, вярно бе, Джак — каза Джон Хардин. — Бях забравил. Ужасно съжалявам. Четох, че си бил ранен и исках да се кача на първия самолет, за да се погрижа лично за теб. Мамо, кажи му, че така беше.
— Точно така, скъпи — извика му Луси, а после сниши глас към мен. — В това състояние можеше да долети и без самолет.
— Кое е това приказно създание? — попита Джон Хардин, щом зърна Лия. — Това ли е прекрасната мис Лия Маккол?
— Здравей, чичо Джон Хардин.
— Тичай бързо да дадеш една целувка на чичо си — каза Джон Хардин, след което отвори вратата докрай и тогава видях, че е съвършено гол.
— Защо не си наметнеш нещо? — поклатих глава аз. — Лия никога не е целувала чисто гол мъж.
Като чуха това, Джейн и Луси вдигнаха глава към Джон Хардин, който стоеше гордо изправен в своята голота.
— Докато бях в болницата, станах нудист, мамо — каза Джон Хардин. — За мен това е въпрос на принцип. Сигурен съм, че ще подкрепиш решението ми. Уверявам те, то идва от убежденията ми, а не от глупостта ми.
— Я си слагай дрехите, момче! — извика Луси с убийствен глас. — Или ще те цапардосам с тая лопата. Покрий се да не те гледа това невинно дете. Никога не съм виждала подобно поведение посред бял ден.
Тя грабна шапката от главата на Джейн Хартли и я сложи пред очите на младата жена, за да не би да зърне хилавите гениталии на сина й.
— Луси, не ставай смешна. Аз съм човек, който се занимава с наука и подобна гледка не може да ме шокира.