Веднъж открих Шайла в градината. Беше на колене и сякаш бе изпаднала в транс. Снегът бавно се сипеше.
— Изглежда, Шайла не е добре — казах на мисис Фокс, защото първо отидох при нея.
— Какво се е случило? — попита тя, избърса ръце в престилката си и изтича на двора. Видя Шайла — коленичила до тухлената ограда, помръдваше безмълвно устни и се бе вторачила като омагьосана в нещо невидимо.
— Шайла, това съм аз, твоята майка. Чуй ме, детето ми. Недей, моля те, не ме наказвай така. Не наказвай баща си. Ти си едно щастливо момиче. Всичко имаш. Всичко, чуваш ли? Няма от какво да се боиш. Никой не може да ти стори зло. Ти трябва да бъдеш щастлива. Твое задължение е да бъдеш щастлива. Какво ти направи той? Нарани ли те Джак? Посегна ли ти?
— Рут, Джак никога не би си позволил да нарани Шайла — чух гласа на майка си. — Ти знаеш това по-добре от всеки друг. Как смееш да обвиняваш Джак в такова нещо?
Рут обърна тъжните си очи към мама и вдигна двете си ръце във въздуха в умолителния жест на смирена молба.
— Няма да го понеса, ако нещо се случи с моята Шайла. Луси, просто няма да го понеса. Разбираш ли, тя е нашата надежда — моята и на Джордж. Всяка наша мечта е свързана с това дете и сестра й. Защо точно на нея се случва? Сега имаме толкова много храна и край нас са все мили хора, няма бомби, които да падат насред съня ти. Всичко е хубаво, всичко е наред и изведнъж... виж как я заварвам. Защо, Луси? Кажи ми, защо?
Мама се приближи зад коленичилата Шайла. Снегът продължаваше да се сипе. После падна на колене до нея и я прегърна.
— Добре ли си, красавице? — рече Луси след известно време.
— Какво е това? — попита Шайла, като видя снежинките върху пуловера си.
— Това е сняг. Аз съм отрасла с него в планината. Но тук, по крайбрежието, той е рядкост. Да знаеш само как ни изплаши, съкровище. Сякаш бе отишла на луната, никаква те нямаше.
— Не, мисис Маккол. Тук бях. Вие виждате ли я?
— Какво да виждам, Шайла? — попита Луси и извърна очи към Рут.
— Мадоната — отвърна Шайла.
— О, господи, тя наистина е луда — изплака Рут и започна да обикаля в кръг, докато най-накрая мама я спря с унищожителния си поглед.
— О, колко хубаво! Сигурна ли си, че беше Мадоната? — попита Луси.
— Да, разбира се. И толкова красива.
— Шайла, и аз понякога сънувам като теб — прошепна й Луси. — Мисля си, че виждам клетата си майчица, двете си говорим и тя ми се струва толкова истинска, сякаш протегна ли ръка, ще мога да отмахна кичура над очите й. Но после изведнъж се сепвам и разбирам, че нея я няма. Това е твоето въображение, скъпа. Ти просто сънуваш.
— Грешите, мисис Маккол. Тя е още тук. Ето я, на оградата.
— Как изглежда тази твоя Мадона? — попита Луси. — Опиши ми я внимателно.
— Ръцете й са сключени в молитва. Край главата й има ореол от светлина.
— Луси, недей да я разпитваш повече — обади се Рут. — Моля те. Вижда се, че е луда и без да ти отговаря на въпросите.
Луси погледна към мен, без да обръща внимание на Рут, после продължи.
— А, това е Дева Мария. Майката на Исус. Значи имаме щастието да ни се яви светиня.
— Мамо, според мен Дева Мария не се явява на евреите — обадих се аз.
— О, ти ли отговаряш за нейните явявания, сине? Да не би да си й станал личен секретар? — изсъска ми Луси и аз разбрах, че нещо си е наумила. — Освен всичко друго би трябвало да знаеш, че Дева Мария е еврейка. Защо да не й се яви?
— Мисис Фокс едва ли мисли като теб — възразих й аз.
— Шайла — обади се пак Луси с тих и нежен глас. — Спомняш ли си онази статуетка, която държа в антрето у дома?
Шайла кимна.
— Ти същата Мадона ли виждаш? Същата ли? Благословената Дева Мария. Майката на Исус от Назарет?
Шайла я погледна и рече:
— Мисля, че е същата.
Луси се прекръсти и взе да мълви молитви.
— Джак, започвай да се молиш заедно с мен. Ние сме свидетели на нещо свято, като децата на Фатима, като Бернадет от Лурд.
— Мамо, мисис Фокс плаче. По-добре да пренесем Шайла в къщата. Всички сме побелели от снега.
— И да оставим бедната Дева самичка навън? — учуди се Луси. — Не бих направила подобно нещо. За нищо на света.