— Знаят само, че си болна — казах й аз. — Мисис Пинкни ни кара да се молим за теб всяка седмица.
Зиме Шайла постъпваше в психиатрията, а лете се връщаше в Уотърфорд; съучениците й почти не забелязваха отсъствието й, тъй като бяха изцяло погълнати от чудния процес на собственото си съзряване. Леко, безболезнено и мълчаливо тя влизаше в новата си роля, а после отсъствието й бързо се забравяше. Тя отново заживяваше в къщата с мрачната музика и двамата отново се виждахме върху клоните на дъба, където обсъждахме всички случки в нашия град. Никой от нас не спомена повече за онзи ден под кубето на сградата Бабкок, когато си разменихме първите срамежливи целувки под патронажа на строгите бухали. Но тези целувки имаха голяма стойност и за двама ни и ние пазехме спомена за тях ненакърнен.
През лятото, когато я нямаше, в Уотърфорд пристигна Джордан и неговата поява щеше да промени живота на Шайла, както и на нас, останалите. Тъй като беше живял по целия свят, той смело изказваше мнения, които никое друго уотърфордско момче не би споделило от страх да не му се изсмеят. Без да е в истинския смисъл на думата свободомислещ, той беше много оригинално създание, което презираше всякакви слухове и клюки.
След един бейзболен мач, когато Кейпърс, Майк, Джордан и аз стояхме в задния двор на нашата къща и мама ни гощаваше с хамбургери, Шайла видя Джордан за пръв път. По-малките ми братя играеха на криеница и Луси ги навикваше да не мачкат азалиите й. И от съседните дворове се носеше миризмата на скара и пържоли, която заедно с тази на лавандула и див джоджен — изпотъпкани от буйния бяг на невъздържани дечурлига — за мен щеше винаги да остане миризмата на летни дни. Баща ми, който не бе благоволил да дойде на мача, беше още в кантората си, чийто четири стени бяха покрити с книги от пода до тавана, пиеше бърбън от любимата си сребърна чаша и щеше да продължи с това занимание, докато изпадне в несвяст някъде в по-късните часове на вечерта. Неговото отсъствие винаги се усещаше така натрапчиво, както и присъствието му, и аз току притичвах припряно до външната врата, за да видя дали няма да цъфне внезапно отнякъде.
Мама с удоволствие гощаваше приятелите ми след нашите мачове и не се цупеше на вмирисаните ни от пот екипи. Тя обичаше градината си, къщата си, съседите си и пропитата със светлина река, която извиваше край нашия двор и излизаше от града. Когато постави на масата първата порция от хамбургери, тя зърна Шайла да наднича над покритата с бръшлян ограда.
— Ела, момичето ми — извика тя. — Ще ти направя един хамбургер, а Джак ще те представи на Джордан. Това е младият жребец, който съвсем отскоро живее в нашия град.
Трудно е да се каже кой се изчерви по-силно — Джордан или Шайла, но тя дойде при нас и всички дълго се заливахме от смях, докато си припомняхме отделни моменти от мача, а след известно време в дъното на двора се обади и пианото на баща й. Това бе любимият му начин да показва неодобрението си. Щом чуеше смеха на Шайла сред общата глъч, той веднага сядаше на пианото. Наказваше я с музика.
— Това е една соната за пиано на Бетховен — каза Джордан, като килна глава на една страна, за да чува по-добре. — Кой свири?
— Бащата на Шайла — каза мама.
— Шайла, той свири чудесно — каза й Джордан.
— Обича да свири и Елвис — разкикоти се Кейпърс.
Когато започна да се смрачава, Кейпърс и Майк се качиха на колелата си и изчезнаха, мама се скри в къщата, за да сложи малките ми братя да спят, а музиката на Джордж Фокс не секваше нито за миг. Втора соната на Бах ни посипа със звуците си като с медни монети. Джордан и Шайла се разговориха за любимите си композитори и изпълнения, а аз се почувствах засегнат в моето музикално невежество. В един момент Джордан се умълча, а аз продължих да изучавам лицето на Шайла на фона на заглъхващата, но все още прозирна светлина.
— Джак, вие сте идиоти — обади се Джордан. — Ще ви избоде очите, а вие не забелязвате.
— За какво говориш? — попитах.
Джордан стана от пейката и се приближи до Шайла. Свали внимателно очилата й и ги остави на масата. Разплете плитката й и разстла красивата й гъста коса върху раменете. Шайла се сепна, скова се някак, но нито помръдна, нито възрази.
— Шайла, едно дете съм и когато баща ми отсъства, аз разресвам косата на мама. Не те лъжа, имаш прекрасна коса.
На фона на дрезгавата вече светлина косата й се спускаше по раменете като черна вълниста река. Той я погали с върха на пръстите си, сякаш пипаше антрацитно съкровище. Твърде късно открих онова, което Джордан видя при първата си среща с Шайла Фокс.