Седна до нея и прокара ръка по лицето й — край очите, брадичката, скулите. Знаех вече какво ще каже и ми идеше да изкрещя, но нямах право, тъй като не бях видял онова, което винаги е било пред очите ми.
— Слепец си, Джак — повтори ми той. — И всички вие. Дори Шайла не го знае. Нали, Шайла?
— Какво да знам, Джордан? — попита тя.
— Че си много красива, Шайла — каза й той. — Ти си най-красивото момиче в този град.
— Не, не — каза Шайла и скри лицето си в шепи.
Джордан не можеше да откъсне поглед от нея.
— Не е зле да свикнеш с това, Шайла. Ти си прекрасна. Нито едно момиче в този град не може да стъпи на малкия ти пръст.
Шайла стана и изтича към музиката на собствената си къща. Но тя добре чу думите на Джордан и тази нощ не можа да заспи от вълнение. По-късно, през първата година на нашия брак, тя сподели с мен, че животът й е започнал от този миг.
— Значи животът ти е започнал с идването на Джордан — казах аз, докато двамата лежахме прегърнати много години по-късно.
— Джак, през онази година аз бях в психиатрията. Тогава ми се яви Мадоната.
Щяха да минат много години, преди да свържа нещата едно с друго и да разбера, че в своите припадъци Шайла е виждала Мадоната с монетите.
30
Всеки път, когато наближавах дома на Шайла, ме обземаше тягостно усещане. Не чувствах нито утеха, нито трепета на завръщането у дома, докато водех дъщеря си в къщата, където майка й бе играла като дете, преди да стане най-красивата самоубийца в целия град. Трупът й — легнал между мен и семейство Фокс — продължаваше да ни разделя и по всичко личеше, че помирение няма да има. Срещите ни бяха кратки, но любезни. Самото въодушевление на Лия и нейната доброта ни свързваха в съюз, който всички смятахме за ценна придобивка, дошла в резултат на моето завръщане в Уотърфорд. Тъй като Лия се нуждаеше от нашите добри отношения, гледахме да не я разочароваме. С Рут разговаряхме делово, но с приятелски тон, а що се отнася до Джордж — и двамата старателно избягвахме всякакви срещи и се държахме така, сякаш бяхме подписали мълчаливо споразумение да не даваме воля на взаимната си ненавист. Но вежливите ни обноски само потискаха враждата помежду ни.
Къщата на Рут щеше завинаги да си остане едно кътче от Европа и ходът на дните в него се диктуваше единствено от собствените й халюцинации. Рут и Джордж Фокс не можеха да се примирят с липсата на родина. Измъчваше ги носталгия по страната, която бяха заключили в своите куфари и денкове. Америка бе превърнала децата им в американци, но тях не бе успяла да промени и на една йота. Имигрантският английски излизаше тромаво от устата им, беше или твърде разнороден, за да е точен, или твърде разговорен и неясен, за да бъде разбран. Английският беше четвъртият чужд език в речника на Джордж и третият в речника на Рут. Джордж Фокс обаче продължаваше да сънува на полски, а Рут на идиш, а и двамата смятаха, че е истинско чудо, дето още могат да сънуват.
Един ден, точно по време на фестивала в Сполето, Рут Фокс ми се обади, за да ме попита дали съпругът й може да заведе Лия на концерт камерна музика в Чарлстън. Съгласих се с удоволствие, след което тя ме покани на вечеря в нейната къща, защото, както се изрази, искала да обсъди някои неща с мен. Според нормите на официалното общуване, което бяхме възприели, разбрах, че Рут иска да ми разкаже за детството си в Европа. Ние двамата се разбирахме „стенографски“, с една-две думи. Заради Шайла се опитвахме да бъдем добри един с друг, заради Лия се опитвахме да намерим онези дипломатически пътища, които да ни изведат към примирие, което пък щеше да ни даде възможност отново да се обичаме както преди.
Лия беше нашата най-безопасна тема на разговор и ние с охота я продължихме и след като бяхме изпратили Лия и Джордж за Чарлстън. Вечерята бе сложена върху бяла плетена маса заедно с бутилка калифорнийско шардоне. В далечината се разнесе кучешки лай на фона на монотонното бръмчене на електрическите косачки от съседните морави. Въздухът бе натежал от летни аромати, а пчелите жужаха във възхвала на разцъфналия жасмин. Както седяхме един срещу друг, Рут започна да ми разказва за Полша и всичко, което се бе случило след нахлуването на германците.
Рут Фокс бе израсла в град Кронилов в Полша. Дъщеря на правоверния равин Ефрем Граубарт, чиято любов към Талмуда била широко известна дори в околните градове. Майка й се казвала Хана Шем-Тов. Дядо й бил търговец, който продавал водка и бренди — груб, открит човек с мнение по всички въпроси. Бабата на Рут се казвала Марта — благочестива женица, която еднакво обичали и евреи, и християни.