Паулина ме заведе право при майката игуменка, която разреши да остана, но това не се хареса на една от калугерките. Тя се казваше Магдалена и взе да разправя, че щом в манастира има еврейка, всички сестри ще бъдат измъчвани, изнасилени и убити и светинята им ще бъде осквернена от нацистите. Тя продължи да нарежда, че няма място за еврейка в един манастир, където всички са отдадени на молитва и тежък труд. Но другите сестри не се вслушаха много-много в думите на тази Магдалена.
И тогава за най-голямо мое учудване Паулина каза на всеослушание, че аз съм искала да се изуча за католичка. Игуменката ме попита вярно ли е и аз отвърнах „да“. Тогава Паулина додаде, че сигурно ще искам да стана и калугерка, и аз отново казах „да“, защото видях, че тази Магдалена мрази евреите точно толкова, колкото и нацистите. Кимнах, усмихнах се на игуменката и потвърдих, че много искам да стана монахиня.
Същата нощ разказах на Паулина какво се беше случило с мама и с цялото ни семейство. Тя плака дълго, защото много обичаше мама. Веднага след това се зае да отреже косата ми и да ме преоблече в униформа на послушница. Цял месец живях в нейната стая и тя денем и нощем ме учеше на молитвите и катехизиса. Докато ги запаметявах, не спираше да ми повтаря, че това, дето го уча, ми трябва, за да оцелея. Показа ми как да правя кръстния знак, да коленича пред олтара и да топя пръстите си в светената вода, когато влизам в параклиса. Често ми казваше: „Рут, това може да спаси живота ти, ако се случи да те хванат германците.“ Всяка сутрин ставахме рано за първата служба и аз наблюдавах най-внимателно всяко нейно движение. Падах на колене, когато тя коленичеше, и се изправях, щом тя се изправеше. Казвах молитвите си на латински, отброявах ги по зърната на броеницата и не спирах да се моля.
Останах две години в този манастир. Всеки ден се причастявах, пеех химни и се изповядвах. Но дълбоко в душата си пазех една тайна. Когато прекрачих прага на манастира, аз все още носех роклята със златните, направени на копчета монети и тогава Магдалена ми каза, че трябва да я дам на бедните. Но точно тази рокля не можех да дам, защото не знаех какво още ме очаква. Затова една нощ, докато всички спяха, аз я занесох в църквата, която е в съседство с манастира. Там, в дъното на църквата, открих един страничен олтар със статуята на Дева Мария. Под статуята открих една кухина и там скрих роклята с монетите.
И тогава всеки ден започнах да се моля пред тази статуя на Дева Мария. Паулина и игуменката забелязаха това и решиха, че храня по-дълбоки чувства към Пресветата Дева — нещо, което не само харесаха, но и решиха, че трябва още да ме поощрят. Не можех винаги да напипам роклята си, но когато се случеше да съм съвсем сама, пъхвах ръка и я докосвах не само заради монетите, но и затова, че бе ушита от мама, която толкова обичах, а никога повече нямаше да видя. Най-хубаво ми ставаше, когато се молех именно на тази Дева. Молех й се като еврейско момиче на еврейско момиче. Казвах й: „Мириам, ти си еврейка и аз съм еврейка и ти си възпитала сина си да спазва еврейските закони, според които съм отгледана и аз. Като еврейка, Пресвета Дево, аз те моля за помощ. Моля те да ми помогнеш да преживея всичко това. И ако някой от моето семейство е още жив, моля те, помогни му, бди над него. Аз продължавам да бъда благочестива еврейка и ще си остана еврейка, защото такава съм се родила. Точно каквато си била и ти навремето. Моля теб и твоя син да ме закриляте. Кажи му, Мириам, че съм само едно бедно еврейче, каквато си била и ти навремето. Какъвто е бил и той в Назарет, когато е расъл като син на беден дърводелец. Моля те, бди над мен и над сестра Паулина, и над другите сестри. Ако сториш нещо лошо на сестра Магдалена, няма да ти се разсърдя, защото тя мрази евреите и освен това е кръстена на името на една паднала жена.“
Една нощ след последната молитва, докато бях още пред статуята на Мадоната, почувствах някакъв хлад и ме обзе лошо предчувствие. Станах, прекръстих се и се забързах към малката си килия, когато чух шум в коридора, който отвеждаше към манастира.
В същия миг видях сестра Регина и сестра Паулина да влизат в църквата със скръстени и пъхнати в ръкавите ръце. Зад тях вървеше един есесовец. Нисък, спретнат човек. при вида на офицерската му униформа ме обзе ужас, който изпитвам и до днес. Лицето му беше бледо и арогантно. Спрях на място и почтително сведох глава пред игуменката.
„Еврейка?“ — попита ме германецът.
„Не“ — поклатих глава.
„Лъжеш като всички евреи“ — изсъска той.
„Тя е една от нас — обади се сестра Паулина. — Израснала съм с нейната майка. Кръстени сме в една и съща черква. Заедно с майка й се готвехме за конфирмацията.“