„И поляците лъжат като евреите.“
„Нали искахте да видите момичето — рече сестра Регина. — Е, вече го видяхте и знаете, че е редовен член на нашия орден.“
„Имаме сведение, че укривате евреи — отсече мъжът. — И това момиче е специално споменато.“
„Тя е католичка“ — рече Паулина.
„Ще се закълнете ли, че по рождение е католичка?“ — попита офицерът.
„Разбира се“ — отвърна сестра Паулина.
„Готова сте да горите във вечните пламъци на ада само за да спасите едно еврейче.“
„За да спася един човешки живот — отвърна му калугерката, — бих горяла в ада.“
„Вече не вярвам в Бог, нито във вълшебни приказки“ — рече германецът.
„Но вярвате в Хитлер“ — подхвърли Паулина.
„Вярвам във Велика Германия“ — извиси глас той и се изпъна като струна.
„Тук няма евреи — каза сестра Регина. — Другаде ги търсете.“
„Откога сте прибрали тази еврейка?“ — попита той и се завъртя край мен, огледа ме и подуши въздуха наоколо, сякаш очакваше да усети специфична миризма, която да ме издаде. Никога през живота си не съм се чувствала толкова уплашена. Кръвта нахлу в главата ми и ушите ми забучаха.
„Навремето бях семинарист в Берлин — обърна се той към мен. — Кажи ми, кой ангел се явява на Дева Мария, за да й каже, че тя ще бъде майката Божия?“ — ухили се есесовецът на двете сестри и ме погледна изпитателно.
„Архангел Гавриил се явява на Девата“ — отговорих и видях как сестра Паулина се усмихва зад гърба му.
„И как се нарича това събитие в католическия свят?“
„Благовещение, хер“ — отвърнах.
После ме изпита на всички молитви, за които се сети, и аз му ги изрецитирах дума по дума. След това ме накара да му изредя дванайсетте апостоли на Христос, но аз успях да кажа само единайсет. Изпях му един черковен химн на латински, казах му една молитва на разкаяние и думите, с които се влиза в изповедалнята. Толкова добре се справих, че изпитът ми достави удоволствие. Той някак успя да ме подлъже и започнах да се чувствам по-сигурна... по-уверена. Уж стана по-приветлив, очите му — по-приятелски, и аз почти забравих, че е германец и есесовец. Съсредоточих се изцяло върху въпросите, които не бяха лесни дори за момиче, откърмено в католическата вяра. След което най-ненадейно ме попита:
„Какво работи баща ти?“ — Дори не обърнах внимание, че зададе въпроса си на идиш и без да се замисля, му отвърнах.
„Равин.“
Зад него видях как сестра Регина се прекръсти, а Паулина остана на мястото си като истукана. Не извади ръце от ръкавите си, само лицето й стана бяло като платно. Германецът се усмихна доволно. Най-накрая бе успял да ме надхитри. Разбрах, че съм издала не само себе си, но и всички сестри от манастира и сега ни чака смърт.
„Не сме знаели, че това момиче е еврейче“ — обади се сестра Регина.
„Много добре сте знаели, сестро — отвърна й есесовецът. — То се вижда, щом я погледнеш. Евреите лесно се разпознават и дори маска не може да ги скрие.“
„Тук я доведе един праведен католик — продължи сестра Регина. — Каза, че родителите й са загинали.“
„Днес следобед една сестра дойде в щаба на СС и ви издаде. Освен това ми каза, че в камбанарията на тази църква има скрит предавател на къси вълни, който се използва от полското съпротивително движение. Това вярно ли е? И този път не ме лъжете.“
„Вярно е. Ние сме калугерки, но преди всичко сме монахини“ — отвърна Регина.
Германецът взе брадичката ми в шепа и повдигна главата ми така, че да го погледна в очите.
„Нагледал съм се на умиращи евреи — каза той. — Това вече не ми прави никакво впечатление. Мога да понеса гледката и на един жив. До утре предавателят да го няма, ясно ли е? — каза мъжът. — Сестрата, която ви предаде, се казва Магдалена. Тя ми каза за еврейчето и за предавателя.“
„Предавателят ще го махнем — каза Регина. — Но може ли да задържим Рут? тя прие католическата вяра и според нас ще стане добра калугерка.“
„Аз съм добър войник, но по-добър германец — каза есесовецът на тръгване. — Молете се за мен, сестри.“
„Ще се молим“ — обеща му сестра Регина.
„Моли се за мен, еврейче“ — каза ми той и неочаквано се усмихна.
„Разбира се“ — отвърнах.
Заслушахме се в отдалечаващите се по коридора стъпки и дълго време не си казахме нищо. Страхът ни беше смълчал.