— Човече, надявам се никога да не отвориш ресторант — обади се Майк.
— Ненавиждах тези излети с баща ми и винаги умирах от страх. Той обичаше да се подлага на всевъзможни изпитания. Разправяше ми как, ако някой враг посмее да стъпи на американска земя, той и такива като него веднага ще се скрият в планините, където можели да издържат с години. Щели да преследват врага нощем с ножове, тояги и бръсначи. Веднъж уби една малка сърна и я ядохме цели три дни. Всичко... дроб, бъбреци, сърце.
— Ще повърна — обади се Майк.
— Тези приказки няма да ни помогнат да се измъкнем оттук — отсече Кейпърс.
— Напротив, ще ни помогнат. Но ще трябва да правите каквото ви кажа — рече Джордан. — Знам достатъчно и за глада, и за жаждата. Много скоро всички ще се запознаем с тях. Но засега аз мога да ви гарантирам оцеляване.
— Започвай! — подканих го аз.
— Ама нали аз си оставам капитан на кораба — обади се Кейпърс.
И тримата го погледнахме, онемели от глупостта му, затова той побърза да добави:
— Искам да кажа, че съм свикнал да бъда водач. Джордан не знае, но аз винаги съм бил председател на класа. Нали така? Кажи бе, Майк, Джак!
— Тук не става дума кой ще организира училищен мач, Кейпърс — разсърди се Майк.
— А става дума за оцеляване. Джордан знае повече от теб, защото баща му го е научил — обясних. — Как иначе ще издържим насред океана?
— Нашият най-голям враг е ей там — каза Джордан и посочи на изток. — Ако останем в лодката прекалено дълго, слънцето ще ни убие.
— Но затова пък ще добием страхотен тен.
— Не е време за шеги — сряза го Майк. — Положението е сериозно.
— Хайде, Джордан — казах, — трябва да ни измъкнеш оттук. Щом искаш, ще те слушаме, кажи какво да правим.
— Хайде, Джордан — подкани го и Майк.
— Вие двамата с Кейпърс ще се скатаете под планшира на сянка. Ще свалите всички дрехи от тялото си. А ние с Джак ще се покрием колкото може по-плътно. В хладилната камера ни е останал малко лед. Ще го разпределим на порции, но през нощта. С Джак цял ден ще ловим риба. Не се движете. Пазете силите си.
— Сигурно ще ни намерят още днес — каза Кейпърс.
— Може би. Но ще действаме така, сякаш никога няма да ни намерят — разпореди се Джордан.
— Опитваш се да ни изплашиш — каза Кейпърс.
— Престани! Той единствен се опитва да ни спаси — казах аз.
— Защо, Джордан? Защо искаш да ни изплашиш до смърт? — изхленчи Майк.
— Защото никой не знае къде се намираме — отвърна му Джордан. — Никой не знае къде да ни търси. Нямаме радиостанция, нямаме сигнални ракети, нито сме оборудвани за подобно бедствие. Вода имаме за не повече от два-три дни. Ако след това не завали, ще умрем от жажда до пет дни, най-много седмица.
— Каква мила картинка — рекох.
— Значи ще умра само защото Кейпърс Мидълтън е тъп задник — каза Майк и поклати глава.
— Няма доказателство, че аз съм хвърлил този харпун — рече Кейпърс и тримата го зяпнахме като ударени с мокър парцал. — Нищо чудно вие тримата да сте измислили тази история, докато съм бил в безсъзнание.
— Доказателството, скъпи Кейпърс — отвърнах му аз, — е, че се намираме неизвестно къде, насред океана, без мотор, в разнебитена лодка и дотук не ни е довлякла някаква русалка или морска писия, а чудовищно голяма крилата манта.
— Като види какво сме направили с моторницата му, старият ще ме убие — изплака Кейпърс.
— Сме направили, така ли, нещастнико? — изрепчи му се Майк. — Не виждам никакво място за първо лице множествено число в този разговор. Ти не поиска разрешение от никого, преди да боднеш крилатата манта с харпуна си. Ей така, остави се на чувствата си. Това беше абсолютно своеволие, Кейпърс.
— Нали излязохме да ловим риба — обади се нагло Кейпърс. — И аз се опитах да хвана една. Никой не може да ме обвинява за това.
— Но рибата беше колкото небостъргач — казах. — Това поне можеше да видиш.
Джордан въведе строга дисциплина и ние я спазвахме безпрекословно. Подчинявахме се на всяка негова заповед, без дума да обелим. За момче, свикнало да живее в самота, той се справяше много добре с живота по часовник и с натрапената компания, а освен това и командването му идваше отръки. Носехме се по океана, а дните отминаваха — тихи и тягостни. На втората вечер в открито море Джордан ни заповяда всички да скочим във водата, за да се измием и да си изперем дрехите.