Майкъл се престори на прострелян в корема, драматично залитна назад, олюля се и увисна безжизнено върху перилата на терасата. Представлението му беше достатъчно убедително, за да привлече вниманието на двама озадачени келнери, които го попитаха дали не му е зле.
— Изправи се, Майк! — подвикна му Ледар. — Защо не се опиташ да ни изиграеш ролята на човек, отседнал в луксозен хотел.
— Уцелиха ме право в червата, амигос. Не ми водете доктора, няма смисъл — продължи да театралничи Майк. — Кажете на мама, че съм умрял с молитва на уста.
После се изправи, застана мирно и се върна на мястото си. Преди да седне, се поклони на една възрастна италианка, която изглеждаше отвратена от безвкусното му представление и през цялото време го фиксираше със смразяваща неприязън. Майк като че ли се притесни от демонстративното й презрение.
— Виж това лице и всичко ще ти стане ясно — каза Майк. — Ще разбереш защо чуждестранните филми са пълно фиаско. Защото в тях няма живот. Няма дух.
— Няма дух ли? — повторих аз. — В Италия?
— Няма живот ли? — попита след мен и Ледар. — В Ана Маняни? В София Лорен? Та те са измислили живота.
— Случайно да си гледал чуждестранен филм напоследък? — каза Майк, без да обръща внимание на Ледар. — Нищо не се случва. Само някакви хора се мотаят, излизат и влизат през цялото време. Цели два безкрайни часа. И никой не умира. Никого не застрелват. Никой не се чука, никой не се смее. Само влизат и излизат през някакви врати или вечерят с часове. Влизат през едната врата и излизат през другата. И ето, представи си, сервират им супа. После половин час екранно време си разрязват пилето.
Приближи се един нов келнер и аз поръчах сухо мартини с лимон. Майк сбърчи нос.
— Мартини ли? Като във филм на Джун Алисън. Има опасност да пукна от предозиране с лимон и минерална вода. Вече съм изцяло на безоловно гориво. Трябва да ви взема вас двамата и да ви откарам в Лос Анджелис. До месец ще заухаете на папая.
— Обещавам да ти превеждам от италиански — обърнах се към Ледар, — ако ти ми обясняваш какво ми говори Майк.
— Иска да каже, че вече не пие — отвърна ми тя.
— Майк, да си чел Толстой напоследък? — попитах, докато келнерът поставяше питието пред него.
— Това ми харесва. Слушай, момче, където и да цъфна в Лос Анджелис, камбани бият, а ти само гледаш как да ме злепоставиш. По дяволите, човече, аз по цял ден чета сценарии, нонстоп от сутрин до вечер. Ако първите две страници не ми грабнат вниманието, хвърлям ги, свободно падане през прозореца... това е положението, братче, за мен времето е благороден метал.
— Превод, моля! — провикнах се аз към Ледар.
— Иска да каже, че чете много филмови сценарии, че повечето от тях не му допадат и че е много зает човек — каза Ледар.
— Пия за нашето приятелство — казах и вдигнах чаша към двамата.
— Има нещо неповторимо в приятелствата от детските години — каза Майк с леко пресекващ глас.
— Говори само за себе си — подметна Ледар. — Това със сигурност не важи за мен.
— Още не си се разнежил и Ледар пуска студения душ. Не се е променила много, нали, Джак?
— Няма защо да питаш Джак, аз съм тук, Майк — изпревари ме Ледар.
— Защо поиска да се срещнем във Венеция? — бързо попитах Майк, като видях, че се засегна от думите на Ледар. — Спомена за някакъв проект.
— Проект ли каза? Идеята ми е толкова бомбастична, че мога да вдигна целия свят във въздуха.
— Иска да каже, че идеята му не е лоша — обясни Ледар.
— Ледар, не ти разрешавам да охлаждаш естествения ми ентусиазъм. Затова по-добре престани!
— Майк, какъв е този проект? — подканих го аз нетърпеливо.
— Ей, по-полека. Къде си се разбързал? Никой не ни пришпорва. Дай да се отпуснем и да потънем в погледите си дълбоки, както казва поетът.
— Джак, как е Лия? — попита Ледар.
— Да. Как е загадъчното хлапе, което ти отвлече от Южна Каролина?
— Майк, не съм я отвличал. Тя е мое дете и аз просто реших, че ще живеем в Италия.
— Ей, много чувствителен си станал! Само казвам какво се шушука сред старите приятели от нашата банда.
— Старите приятели ли? — попитах тихо. — Чуя ли за тая банда, само гледам къде да се скрия.
— Е, имаше провали, но имаше и страхотни моменти.
— Джак си спомня повече за дадените жертви — обади се Ледар.
— Жертви ли? Ха, това ми харесва. И винаги ми напомня за касов филм.