В началото на август най-неочаквано получих още един урок по непонятната за мен обществена етика, в която #ми плуваха като в свои води. Придружих Кейпърс и властната мисис Мидълтън на пазар в луксозния магазин на мистър Бърлин в Чарлстън. Трябваше да купят прилични дрехи на Кейпърс за „изключително важната първа година“.
— Запомни рече Юлейлия Мидълтън, — първото впечатление е единственото впечатление, което има значение, иии — наблегна тя, проточвайки съюза — единственото, което остава.
— Точно така. Точно така — подкрепи я мистър Бърлин, който навличаше върху Кейпърс поредното синьо сако.
— Опаковката прави подаръка — продължи тя, докато Кейпърс се оглеждаше, вече облечен в костюм на тънки райета.
— Мисис Мидълтън, трябва да напишете книга — каза й мистър Бърлин, докато отбелязваше с шивашка креда дължината на ръкавите и крачолите. — Въпреки че всички тези неща ни се струват естествени, представа си нямате какво чувам аз тук, в този магазин.
— Всичко е въпрос на здрав разум — натърти тя, повдигайки леко едната си вежда. — Добрият вкус е нещо, с което човек се ражда. Или го имаш, или го нямаш.
Когато този следобед Кейпърс си купи смокинг, за пръв път научих, че смокингът може и да се купува, а не само да се взима под наем за една нощ. Сметката на Кейпърс надвиши три хиляди долара и аз подсвирнах с уста, след което разбрах, че съм направил непростим светски гаф, защото видях усилието, което положиха Кейпърс, мисис Мидълтън и мистър Бърлин, за да се престорят, че не са ме чули. Попресметнах някои неща наум и се зачудих дали моите родители бяха похарчили общо три хиляди долара за мен, откакто съм се родил, включвайки и храната. И все пак най-странна ми се стори грижливостта, с която Кейпърс и майка му подбираха неговия гардероб.
Въпреки че се опитах да усвоя всички протоколи на колежанския живот още през моя напрегнат първи семестър, събра ми се твърде много информация, която трябваше да обработя за кратко време, докато се влачех като кутре по петите на Кейпърс от кръчма на кръчма. Навсякъде ни посрещаха любезно и прелюбезно, но аз не успях да си намеря място в нито едно студентско дружество. Без някой да ми каже, усещах, че никъде не съм желан — най-малкото в елитните братства на университета, — и в най-добрия случай се явявах в края или по средата на кандидат-листите на второстепенните клубове. Хирургическата операция по моето отстраняване бе извършена перфектно — без думи и без упойка. Затова много преди братствата да вземат окончателно решение, аз знаех, че не съм сред избираемите членове, затова заявих на приятелите си от гимназията, че съм решил да си остана Независим. Провинциалният въздух, изглежда, бе полепнал по мен и евтината му миризма ме преследваше навсякъде из моите лутания, докато се опитвах да си намеря място сред колегите в университета. Това, разбира се, не се отнасяше за Кейпърс и Ледар — университетските общества се надпреварваха да ги привлекат за свои членове.
Още с пристигането си в университета Майк веднага се включи в еврейското братство. Той най-добре знаеше какво прави. Единственото му желание бе да работи във филмовата индустрия и сега му предстоеше да се подготви за целта. Въпреки че завърши управление на търговията, още от първия ден започна да посещава всевъзможни курсове, които имаха нещо общо с киното. Освен това не пропускаше ден да не отиде на кино. Само в тъмнината на киносалона намираше своето щастие. В университета стана известен с това, че не се разделяше с осеммилиметровата си камера и с течение на времето започна да я използва доста артистично.
Единствено Шайла като че си остана непроменена от шеметния университетски живот. Ние често обядвахме заедно и още имахме стария навик да си разказваме всичко. И двамата бяхме единодушни, че Джордан ужасно ни липсва. Той бе тръгнал по стъпките на баща си и записа военната академия „Цитаделата“. Бяхме убедени, че свободолюбивият му дух се измъчва в това сковано учебно заведение.