— Няма нищо, Чипи — прошепнах й аз, но настръхналата й козина говореше за обратното и думите ми не успокоиха свирепото й, макар и сподавено ръмжене.
После един камък счупи прозорец на долния етаж и падна върху масата за хранене. Последваха други камъни и тухли. Чух писъка на Беки Траск, когато един от камъните улучи рамото й. Столовете бяха бързо преобърнати, за да се използват като щитове. Запалените свещи се разпиляха по пода и баща ми се озова на земята лице в лице с кмета, когато един вик прониза мрака: „Смърт за съдията, почитател на негрите! Смърт за теб, копеле!“
Мощен залп от автоматичен огън разтърси прозорците и веднага се разнесоха женски писъци. Мъжете също взеха да си подвикват, чудеха се какво да предприемат. В този миг чух изстрел точно под прозореца на стаята си.
— Ще ни застрелят като кучета тук на пода — обади се кметът и под нас отново проехтя изстрел, след който като че нападателите изчезнаха в нощта. В далечината пронизително изпищя сирена, на която Чипи отвърна с истеричен лай.
Тогава, залегнали и затаили дъх, гостите видяха една сянка да прекрачва прага на външната врата и на фона на бледата, глухо пращяща светлина на свещите видяха как Луси се връща с още димящата си пушка, за да я постави обратно в килера до предната врата. Майка ми бе разбрала много по-добре от баща ми за какво става дума въпреки всички негови дипломи и прехвалено образование.
Беше приготвила вечерята, след това бе заредила пушката си ей така, за всеки случай, ако някой се реши да стори зло на семейството й. Отваряйки предната врата, беше стреляла ниско и ако имаше човек на неосветената улица, със сигурност би го убила.
Случката беше една от многото, след които градчето Уотърфорд щеше да промени мнението си за моята майка.
Празненството беше в разгара си, оркестърът, който свиреше на ливадата отпред, изпълняваше всякакви поръчки за любими песни — стари и по-нови. Всичките ми братя и аз изкарахме по един танц с мама, както и съдията Маккол.
Сред пъстрата шумотевица, докато обикалях гостите, зърнах Кейпърс и неговата съпруга-дете Бетси, които използваха посещението си да вдигнат малко политическия градус на тълпата. Усмивките им бяха съвършено еднакви, сякаш изработени по калъп. Движеха се като двойка лъвове по време на лов — пълна концентрация и животинска грациозност. Хвърляха се в тандем към редиците на гласоподавателите. Виждах как от време на време си разменят погледи, доволни от това, че наистина са страхотен отбор.
— Бетси — казах аз, когато се приближиха. — Как постигаш този беззащитен израз на лицето? Въпрос на мъчителни репетиции или вроден талант?
Очите на Бетси светнаха гневно, но тя беше твърде обиграна, за да се хване на въдицата.
— О, Джак. Тъкмо за теб говорех. Надявам се, че вече си си купил билет за връщане в Италия.
— Колко си мила, Бетси — отвърнах. — Жалко, че прекрасното ни приятелство ще повехне от липса на внимание.
— О, непременно ще повехне, ако ти участваш в него — рече тя.
— Много те харесвам, когато си зла. Това ме възбужда.
— Скъпа, не му давай да се кефи за твоя сметка — обади се Кейпърс. — Аз съм неговият проблем, не ти.
— Най-накрая да се уточним — казах.
— Чувам, че моята бивша съпруга ти е хвърлила око, Джак — подметна Кейпърс.
— Много се надявам да е така.
— Но то означава, че в известен смисъл ще станем роднини — продължи той.
— Точно така — отвърнах. — Дори възнамеряваме да кръстим първото си дете на теб.
— Поласкан съм — каза Кейпърс.
— Единственото нещо, което малко ни смущава, е, че Гадняр не е много благозвучно име. Ти как мислиш, Бетси?
— Джак, Джак — изпъшка Кейпърс. — Погледни си обноските!
— Прощавай. Не знам какво ми е станало днес.
— Не мога да повярвам, че някога си харесвал този човек — обърна се Бетси към съпруга си. — Опитвам се да си спомня къде съм срещала по-голямо говедо.
— В църквата, Бетси — припомних й аз. — Пред олтара в деня на твоята сватба.
Бетси побесня, но вместо да избухне, се огледа, зърна една приятелка, лепна огромна усмивка върху лицето си и тръгна към нея.
— Кейпърс, Бетси е родена за теб — казах. — Това е най-обидното нещо, което съм казвал за някого през живота си.
И двамата се умълчахме, като видяхме Майк Хес да се хили насреща ни.
— Майка ти изглежда щастлива, Джак — каза той. — Едно време се надървях само като си помислех за нея. И не само аз.