Джон Хардин бе направил ковчег за Луси от едно дъбово дърво, което бе ударено от гръм. Постави го на земята и започна да й обяснява собствения си майсторлък, сякаш й бе направил цигулка, а не ковчег. Виждаше се, че и Луси е шокирана, но тя се съвзе най-бързо, защото знаеше, че в шизофреничния свят на Джон Хардин това е израз на любов.
— Сигурно носи и няколко галона с балсамираща течност — каза Далас и поклати глава.
— Страхотно го е изпипал — възхити се Дюпре. — Ковчегът е направо съвършен. Това момче трябва да строи яхти, а не ковчези.
— И аз се опитвам да кажа нещо остроумно — обади се Тий, — ама не мога да се меря с вас, братлета. Когато ме е правил, съдията е бил на възраст и очевидно спермата му вече не е струвала. А и яйцата на мама са били стари и съсухрени. Затова ние, изтърсаците, сме малко улави, най-вече Джон Хардин. Ще кажа само, че според мен е странно да подаряваш на майка си ковчег, особено когато е болна от рак на кръвта. Това е моето изявление за пресата. Може да се предостави и на световните осведомителни агенции.
— Но той е отвърнал на една насъщна необходимост — обади се Дюпре. — Наистина, подаръкът е малко странен, но ще спести много пари на доктор Питс.
— Клетата мама — рече Далас. — Сега ще трябва да благодари на Джон Хардин, сякаш й е купил половин колеж и го е кръстил на нейно име.
Луси се повдигна на пръсти, целуна Джон Хардин по бузата и го притисна към себе си. Опря чело в неговото и му се усмихна. Той се изчерви. След това тя отстъпи назад, погледна ковчега и рече:
— Кой е издал тайната ми? Това беше скришното ми желание за подарък и сега изгарям от нетърпение да го пробвам.
Гостите се разсмяха и напрегнатата атмосфера се разведри. Всички приветстваха бързата й реакция. Джон Хардин обаче ни изненада, като реши да дръпне една реч.
— Исках да дам на мама нещо, което малко синове са подарявали на своите майки. Повечето от вас знаят много добре колко неприятности съм причинил на мама, защото страдам от разни неща, които не мога да контролирам. Притеснявах се, че когато види подаръка ми, мама ще реши, че я чакам да умре. Това въобще не е така. Тя винаги ни е казвала, че думите са хубаво нещо, ала всеки може да говори. Казваше ни да гледаме не думите, а делата, действията, кой какво прави и как го прави. Караше ни да вярваме повече на очите, отколкото на ушите си. Сърцето ми се свива само като си помисля, че може да я няма. Не бих издържал. Не мога и да говоря за това. Но, мамо, когато ти дойде часът, искам да знаеш, че този ковчег е направен за теб с голяма любов. Само за теб съм мислил и само теб съм обичал, докато рязах дървото на парчета, докато го милвах с шкурката. Лакирах го така, че да мога да се оглеждам в него като в огледало. Моите братя организираха това тържество без моя помощ. Аз пък направих това. Страхувах се, че може да разстрои теб и твоите приятели, но си представях, че строя твоя вечен дом, къщата, в която ще живееш, когато Бог те призове.
Луси прегърна сина си още веднъж, Джон Хардин се разплака върху рамото й, а гостите започнаха да ръкопляскат. После се откъсна от нея, вдигна ковчега, сякаш беше сърф, върна го на задната седалка в колата си и потегли, без да вземе и една хапка от трапезата.
— Засенчен от един шизофреник — обади се Далас. — Ето, това е историята на моя живот.
— Не — обадих се аз. — Това е само идеалният завършек на празненството.
34
— И тъй, Джак.
Искаш да знаеш какво се е случило с мен по време на войната, така ли? В своята невинност вярваш, че там се крият отговорите, че там е ключът към загадката и причината за самоубийството на Шайла. Смяташ, че мостът в Чарлстън, от който се хвърли Шайла, има връзка с портите на Аушвиц, така ли, Джак? В твоя живот всичко става по рецепта. Само спазваш указанията, внимаваш с дозите, не правиш експерименти, броиш минутите и резултатът е съвършено ястие в тих и добре уреден американски дом. Смяташ, че аз просто съм пропуснал някой от съставните продукти и затова съм провалил живота си. Смяташ, че като чуеш моя разказ, като го смелиш, претеглиш, помиришеш и дефинираш, ще узнаеш истината за смъртта на Шайла Фокс.
Имаш ли малко време да се отбием заедно в ада, Джак? Да ти поразкажа нещичко за живота на червеите. През онези години червеите на Европа бяха най-тлъстите червеи в света. Ще те разведа из коридорите на пъкъла и вярвам, че ще запомниш моето достоверно описание на екскурзовод. Защото аз съм бил там — безплатно пътешествие, организирано от пътническата агенция на Третия райх. Ти, Джак, обичаш да се шегуваш, но сега не виждам усмивка на лицето ти, изглежда ми мрачно. Няма смисъл да си толкова сериозен. Нали все така ми викахте с Шайла. Миналото си е минало. Да спи зло под камък. Добре. Значи няма да се засмееш. Но искам да ми обещаеш нещо. Трябва да изслушаш историята докрай. Няма да имаш време за повръщане. Нито за сълзи. Ще те удуша със собствените си ръце, ако се опиташ да пролееш и една-единствена християнска крокодилска сълза за смъртта на онези, които обичах. Съгласен ли си?