На трийсети август германците поискаха от Юденрата да им състави списък на всички еврейски интелектуалци. В него влизаха двеста и седемдесет учители, трийсет и четири аптекари, сто и двайсет лекари и трийсет и пет инженери. Аз също фигурирах в списъка като музикант. На следващия ден сто души от въпросния списък бяха подбрани още призори и натоварени на камиони. Помахаха на разплаканите си семейства и изчезнаха от лицето на земята. С изключение на един.
Казваше се Лаубер и беше един от трийсет и четиримата аптекари от списъка. Върна се в гетото една нощ. Той разказа на останалите съпруги какво се е случило с техните мъже, след като камионите потеглили. Откарали ги на петдесет километра от селището в едно бобено поле, раздали им лопати и им заповядали да копаят. Изкопали огромен ров, след което ги накарали да се съблекат чисто голи и да наклякат по ръба на ямата. А после картечният огън ги спасил от бремето на тази война. Избраниците се върнали при Бога на избрания народ.
Никой не повярва на този Лаубер. Но Гестапо го откри. Изведоха го навън заедно с жена му, децата, възрастните родители и още две други семейства, които живееха в същата къща, и ги отведоха в еврейското гробище. Там ги разстреляха. Тогава всички разбраха, че Лаубер не ги е излъгал. Жена му умряла, докато му се карала, задето се е върнал.
Хауптщурмфюрер Крюгер беше един жесток простак, който демонстрираше обноски и се правеше на човек с изисканост, която не притежаваше. Говореше на доктор Вайбергер за любовта си към Вагнер, но не можеше да назове името на нито една от ариите, които обичаше да свири с уста. Вайнбергер му споменал за мен и веднага ми наредиха да свиря пред група офицери, които заминаваха за фронта. Докато те се хранеха, аз свирех и слушах какво си говорят за войната и многобройните си успехи на руския фронт. Разговаряха като съвсем нормални хора, но след една-две чашки започнаха да говорят като нацистки войници. През вечерта, за която ти говоря, изядоха повече месо, отколкото евреите от гетото бяха виждали. След това се оттеглиха в библиотеката за по една пура с коняк. Всички, с изключение на един, който се доближи до пианото и остана да слуша. „Продължаваш да свириш като небесен ангел. Дори и в тези времена.“ Вдигнах глава и видях моя приятел Хайнрих Бауман. Седна до мен и двамата продължихме да свирим. Той започна с Моцарт, аз му отвърнах с Шопен. Докато свирехме, Бауман ме разпита каквото можа за мен и семейството. Каза ми да внимавам не за друго, а само защото съм евреин. След вечерята ме върна в гетото с личния си джип. Навсякъде войниците му козируваха. Беше от редовната армия, а не есесовец. У дома се запозна със Соня и дори целуна заспалите ми синове. Поклони се на Саул Юнгерман и на тъща ми, когато отиде да се запознае с тях. В един чувал ни остави брашно, месни консерви и царевица. Когато си тръгна, хер Бауман ме целуна и се извини от името на целия немски народ. „Ние с теб обаче все още принадлежим към братството на музикантите“, рече ми той. Беше убит при Сталинград.
Един добър германец ли? Не. Хер Бауман се сражаваше в армията на Хитлер. В най-добрия случай може да се каже, че е като мен, който бях член на Юденрата. Имаше и няколко германци, които не можаха да ми простят членството в Юденрата. Те знаеха, че и аз съм като тях — по различен начин, но все пак си приличахме. Човек, който танцува с врага и оставя да го води.
Джак, мислиш ли, че би могъл да хвърлиш дъщеря си Лия в крематориум? Разбира се, че не. Любовта ти към нея е твърде силна, нали? Ами ако погладуваш една година? Ами ако с глад и физически тормоз те прекърша? Ако избия всички хора, които обичаш, и издевателствам над теб, докато се предадеш? Ами ако всекидневно те унижавам, ако напълня косата ти с въшки и хляба ти с буболечки? Ами ако реша да пробвам доколко ще издържиш там, където цивилизацията свършва и започват нечовешките лишения, когато духът го няма, защото душата ти е разръфана. Ето, това направиха с мен, Джак. В края на войната аз бях в състояние да хвърля и самия Месия в крематориума и бих го направил само за една чаша супа. Можех да предам Рут, Шайла, Марта, Соня, синовете си, Лия — всички без изключение можех да ги хвърля в пещта, без дори да се замисля. Това е номерът, Джак. Прекършиш ли човека, ти го притежаваш. Дай да те пречупя така, както те пречупиха мен, и аз ти обещавам, че ти ще хвърлиш Лия в огъня, ще я обесиш собственоръчно, ще гледаш как я изнасилват сто души, как й прерязват гърлото и как хвърлят разрязаните й телеса на изгладнелите улични песове. Думите ми те разстройват, така ли? Съжалявам. Казвам ти само онова, което знам, защото съм го видял с очите си. Но и ти знаеш, че е възможно да хванеш Лия и да я удушиш със собствените си ръце, ако видиш как светът се разпада, а Бог е скрил лице в шепите си и тогава ти си мислиш, че убивайки я, за сетен път доказваш неизмеримата си любов към нея. Лично аз бих убил Лия още тази вечер, ако знаех, че й предстои да преживее онова, през което минах аз, Джак. А аз обичам дъщеря ти повече от всеки друг на тази земя.