Цял живот съм бил маниак на тема чистота. Но в гетото хигиена няма. Подобно на останалите, и аз трябваше да живея като в кочина. Нощем императорите на мрака, тоест плъховете, плъзваха навред. Чувахме ги как обръщат тенджери и гърнета в отчаяното си търсене на остатъци от храна. Най-доброто място за плъховете беше гробището. Там те се угояваха, като глозгаха останалото по кокалите месо на умрелите от глад евреи. Дървениците бяха другата напаст. Бяха толкова много, че често събуждахме децата посред нощ и излизахме да спим на улицата под открито небе. Зиме нямахме избор и тогава трябваше да се борим с дървениците, хлебарките и въшките. Най-безценната течност беше водата. Дори и мръсна, тя беше същинско съкровище. Веднъж един възрастен евреин останал насаме за миг и затворил очи, за да благослови къшея хляб, който се канел да изяде, но не щеш ли, един плъх изскочил от близкия килер и грабнал хляба от ръцете му. Евреинът толкова се ядосал, че замахнал с обувката си и го убил, нарязал го на парчета и го сготвил на огъня, след което лакомо го излапал. Не след дълго пристигнал равинът не да го укори, че яде мръсна храна, а за да го попита какъв вкус има въпросната гад. Голямо беше отчаянието на евреите от Кироницка.
Един криминален престъпник на име Бергер стана началник на еврейската полиция, след като първият й шеф бе застрелян на улицата от германците, задето не бил изпълнил някаква заповед достатъчно бързо. Този Бергер беше едър и силен като бик. Беше обикновен работник — хамалин на гарата, освен това пияница и простак. Бергер навлече униформата и тръгна въоръжен с една палка. Доставяше му удоволствие да сплашва по-образованите евреи, като безпричинно ги налагаше. Някои от евреите се страхуваха повече от него, отколкото от немските войници.
Един ден се връщам по главната улица на гетото от фабриката, където цял ден бях преправял кожени палта в топли униформи за германските войници на Източния фронт. Бях капнал от умора и се чувствах съвсем отчаян. Крачех бавно към къщи с наведена глава, като гледах да не привличам внимание, защото това е най-добрият начин да оцелееш. Но не щеш ли, край мен се надигна врява. Викове, хора пищят, плачат. Вдигам глава и виждам двама гестаповци, мъкнат две момчета еврейчета, които били внесли храна в гетото незаконно. Едното момче беше на десет години, другото — на девет. Братя. Децата плачеха, а германците ги биеха. На единия от площадите имаше готово скеле и примки, където бесеха евреи, поляци и украинци, позволили си да разгневят някой германец. Нацистите много обичат да бесят хора ей така, за назидание. В същия миг спря един джип и от него излезе Крюгер.
И двете момчета плачеха гръмогласно, докато ги караха към бесилката, но аз реших, че най-лошото няма да се случи, защото бяха съвсем деца. Бяха се опитали да внесат в гетото незаконно няколко рибни консерви и една бутилка водка — неща, които се продаваха на баснословни цени. Като на игра качиха децата на трикраките столчета, вързаха им ръцете на гърба и нахлузиха примките на врата им. Гледката беше страшна, а насъбралите се евреи само стенеха. В този миг някой извика името ми. Крюгер. Беше ме забелязал и ми заповяда да изляза напред. „Те са още деца“, казах аз с наведена глава и той ме шибна с камшика си за езда през лицето. Усетих вкус на кръв в устата си. В този миг тълпата отново се разшумя, един мъж си проби път и застана отпред. Беше Бергер — надутият грубиян от еврейската полиция. „Това са моите синове — извика той. — Синовете на вашия покорен слуга Бергер, който сам ще ги пребие от бой. Кълна се пред Всевишния.“
„Това не са момчета или синове — обърна се Крюгер към насъбралите се. — Това са врагове на Райха, които трябва да си получат заслуженото, трябва да бъдат наказани най-строго.“ После се пресегна да провери дали примките са добре стегнати. И двете момчета се разпищяха, молеха баща си да ги спаси. Той напираше да стигне до тях, но удар с приклад го повали на земята. Ала Бергер беше силен като вол и полудял от страх. Писъците на децата му го изправиха отново на крака, той залитна и викна към децата си да не се безпокоят. Продължи да им говори на идиш, да ги уверява, че Йехова ще им помогне. Но през тези години Йехова очевидно е бил в отпуск, взел си е дълга ваканция, за да не чува воплите на своя избран народ. Във всеки случай не е бил в Източна Европа, Джак, в това съм сигурен.