Знаех, че Ледар се упреква сурово за избора, който бе направила. Но тя бе израсла в онази по бебешки разглезена и леконравна среда, в която Югът отглежда своите момичета и ги кара да следват линията на най-малкото съпротивление. Точно когато смяташе, че вече е достатъчно самостоятелна, за да взима решенията си без страх, тя падна в клопката на най-лошите родителски инстинкти. Уж твърдеше, че е имунизирана срещу луксозно опакованата отрова на родителите си, но когато си избра съпруг, изведнъж откри, че въпросната течност не само действа, но и бавно я убива. Чрез серия блестящо измислени хитрости и внимателно обмислени възможности тя успя да се омъжи за единствения човек, който я презираше. Омъжи се за човека, който с радост потвърди и узакони най-лошите й предположения и страхове за самата нея и който в крайна сметка намрази всичко, свързано с нея.
Когато бях съвсем млад, смятах, че подобни бракове са рядкост. Сега знам, че се срещат на всяка крачка. Видял съм толкова много бракове без любов, че биха могли да запълнят ширналите се пустини на Американския запад. Американските майки учат синовете си как да прекършват духа на момичетата, без дори да съзнават с какво опасно познание ги въоръжават. Като момчета, ние се научаваме как да предаваме своите бъдещи съпруги, усвоявайки изкуството да съсипваме собствените си майки чрез сприхавост и вечно натяквани упреци. Не от друг, а от майка си съм научил всички възможни начини да разбия живота на всяка жена, имала глупостта да се влюби в мен.
Ледар ме хвана под ръка и за миг изглеждахме щастливи.
Ледар се бе омъжила за един от онези американци, които използват езика и секса без оглед на последствията или приличието. Любовта към него бе уронила вярата й в себе си. След като съпругът й я бе напуснал заради двайсетгодишна жена, която, макар и по-млада, не представляваше нищо друго, освен едно по-предизвикателно копие на самата Ледар, в продължение на цели пет години тя се мъчеше да възвърне психическото си равновесие. Каза ми, че тогава си съставила списък на мъжете, в които би си позволила да се влюби, ако въобще някога се съвземе и реши отново да припари в тази сфера на жестока конкуренция. И моето име фигурирало в този списък, но после Ледар се сетила, че Шайла се е самоубила. Когато си припомнила този зловещ факт, тя побързала да задраска името ми и се обадила на единствените трима, останали незачеркнати във въпросния списък. Както и другите жени, които ме познаваха, Ледар смяташе, че аз нося вина за смъртта на Шайла, въпреки, че не знаеше почти нищо за съвместния ни живот.
От мост над един от малките канали посочих на Ледар двама мъже, които строяха гондола. Бяха наети от фабриката, която продължаваше да ги произвежда ръчно.
— Имам приятел, който се казва Джино — казах аз и прихванах Ледар за лакътя. — Неговият пристан е наблизо.
— Хубав начин за препитание си си намерил, Джак. Знаех, че умееш да приготвяш стриди и да печеш прасе, но не съм си и помисляла, че един ден ще пишеш готварски книги. А още по-малко туристически справочници за красиви градове и техните ресторанти.
— А кой някога е смятал, че ти ще пишеш филмови сценарии?
— Например аз — рече тя и ме погледна в очите. — Както смятам, че ти просто избяга от Южна Каролина.
— И така да е, Ледар. Това искам, това правя — едно от малкото предимства на възрастните.
— Джак, понякога разказвам на приятелите си в Ню Йорк за ученическите ни години в Уотърфорд, за компанията, в която се движехме, и те не могат да повярват, че случките, които им описвам, са самата истина. Казват, че им звучи така, сякаш съм израсла сред богове и богини. Упрекват ме, че преувеличавам. Но, така или иначе, не ми вярват. Първо им разказах за Майк, защото всички са чували за него. После за теб и твоето семейство. За Шайла и нейното семейство. За Кейпърс и Джордан, и Макс, Великия евреин. Изглежда, не мога да улуча тона, за да ми повярват. Кажи ми, имаше ли макар и един от нас, който да не беше умен, дори тогава?