Мерил отиде до Кейпърс и двамата се прегърнаха. После се приближи до Джордан и го прегърна. Обърна се към мен и колебливо протегна ръка.
— Подам ли ти ръка — казах му аз, — следващото ми движение ще бъде да те сграбча за гърлото.
— Джак, наистина, опитай се да пораснеш — беше неговият отговор. — Време е да забравим миналото.
— Боб, когато си приел поканата да дойдеш тук тази вечер — започнах аз, — замисли ли се как ще се измъкнеш, без да те претрепя от бой?
Чукчето на съдията пак прокънтя, баща ми се прокашля, а Майк побърза да застане между нас двамата.
— Кой е Радикала Боб? — попита баща ми.
— Радикала Боб е първият лидер на антивоенното движение в университета. Той ни забърка в много неща — поясни Майк.
— Майк, какво си намислил? — попита баща ми.
— Не мога да отговоря на въпроса, преди да сме стигнали до края — отвърна му Майк.
— Майк, какво кроиш? — Ледар се изправи. — Имам чувството, че искаш да се възползваш от старото ни приятелство. С каква цел?
— Ледар е права — рече Майк. — Взел съм правата върху историята на Джордан и затова трябваше да уредя тази вечер. Ако ние решим, че Джордан е виновен, тогава той сам ще се предаде на съответните власти на остров Полък. Кейпърс си предложи услугите като негов адвокат, в случай че Джордан трябва да бъде съден. Безплатно.
— За да стане герой в очите на гласоподавателите от Южна Каролина и за да си вдигне рейтинга — додаде Ледар. — „Мидълтън защитава свещеник убиец, негов приятел от детството“ — това е заглавието, за което се бориш, нали, Кейпърс?
— Цинизмът те загрозява, скъпа — усмихна й се Кейпърс.
— И ти си се съгласил Кейпърс да ти бъде адвокат? — обърна се Ледар към Джордан.
— Много мило предложение, но сега го чувам за пръв път — поклати глава Джордан.
— Ако той ще води защитата ти в съда, тогава дано си получиш електрическия стол — обадих се аз.
— Джак! Джак! — провикна се Кейпърс. — Хората ще си помислят, че сме скарани.
— Майк — казах аз и станах от мястото си. — Ти искаш от цялото това шоу да направиш филм. Кейпърс иска да стане губернатор. Но Джордан по всяка вероятност ще се озове в затвора. Кажи ми, защо ти трябваше тази сцена? Тези декори? С врагове и приятели, събрани на едно място. Не можеше ли всичко да се уреди на четири очи? Ако Джордан е щастлив в новото си поприще, защо го закачаш? Остави го на мира. Остави го да се махне оттук и да се върне откъдето е дошъл. Това, което правиш, е опасно за Джордан. И защо го правиш в крайна сметка? За да си събереш материал за филмчето, така ли? Или помагаш за губернаторската кампания на Кейпърс?
— Не, Джак — рече Майк. — С течение на времето забелязах, че вече рядко се впрягам така, както едно време. Заслушай се сега в учестеното ни дишане. Усещаш ли напрежението? Всичко тук обещава, че това ще се превърне в нощ, която никой от нас няма да забрави до края на живота си. Не разбираш ли? Нашето минало ни държи в капана си и ни измъчва. Навремето ни свързваха чувства, които огряваха пътя ни — отвън и отвътре. Тази вечер трябва заедно да разберем къде отидоха тези чувства, къде отиде нашата любов един към друг и защо омразата зае мястото й толкова лесно.
— Откъде започваме? — попита Кейпърс.
Баща ми пак удари чукчето и рече:
— Който иска да говори, трябва да излезе и да седне на свидетелския стол. Който говори, трябва да казва само истината, както това се прави в истинската съдебна зала.
— Нашите гледни точки са толкова различни — обади се Ледар. — Аз вече не съм онова момиче, което бях в колежа. Дори мразя онова момиче.
— Тогава, разкажи ни за тази омраза — рече Майк. — Ние всички ще разкажем собствената си история и те заедно ще образуват истината, до която никой от нас все още не е стигнал. Гласовете ни поотделно ще изплетат една сюжетна линия. Никой от нас не може да пострада от казаното тук... с изключение на Джордан Елиот. Но ако успеем да стигнем до истината за Джордан, ние ще стигнем до истината за всеки един от нас.
Майк щракна с пръсти и светлините в театъра угаснаха. Остана само сцената, обляна в светлината на ярките прожектори. Удави ни глуха тишина. После чукчето удари и Майк започна:
— Пренасяме се във времето на Виетнамската война. В Белия дом е президентът Никсън. Страната е на нож — във война със себе си. Всички университети са се превърнали в храмове на яростен протест. Ние сме в Южна Каролина и си живеем студентския живот. Разбира се, сме южняци, което значи аполитични. Нещо повече — войната е доста популярна в нашия щат, защото Южна Каролина е консервативна. Въпреки всичко в университетските среди става нещо. Антивоенното движение пуска корени и дори се разраства. Но все още сме изцяло погълнати от гаджета, спорт и малко учение.