Докато Майк говореше, аз си припомних нашите срещи в „Йестърдей“. Уотърфордската ни група беше най-активната сред студентите в университета. Много обичахме да остроумничим, и то на висок глас, а Радикала Боб плащаше сметките за безбройните халби бира, които изпихме в „Йестърдей“. Скоро след като Кейпърс се сприятели с Радикала Боб, Ледар скъса с него. А един месец по-късно Кейпърс отпадна от престижното студентско дружество, в което членуваше, заради пламенната антивоенна реч, която си бе позволил да държи.
В края на 1969-а Кейпърс Мидълтън, потомък на един от най-старите и знатни родове в историята на Южна Каролина, наследник на трима от великите американци, сложили подписа си върху Декларацията за независимостта, стана всепризнатият лидер на СДО и на цялото радикално студентско движение в Южна Каролина. В дъното на организацията обаче продължаваше да стои Боб Мерил, винаги готов да даде напътствия, съвет и политически указания. Втора по важност беше Шайла, която в този момент споделяше както леглото на Кейпърс, така и решителността му да спре войната в Югоизточна Азия и да върне всички американски войници у дома. За мое най-голямо съжаление Кейпърс и Шайла бяха неразделни в тези неудържими, шеметни дни. Сутрин двамата пиеха еспресо в кафенето „НЛО“ на Гервис Стрийт, като уговаряха младите войничета от Форт Джаксън да се противопоставят на войната. Пътуваха заедно из цялата страна, за да присъстват на демонстрации и конференции с други лидери на движението за мир. Шайла се прочу със своята хубост и красноречие, Кейпърс — със смелостта си срещу полицейските вериги и способността си да съчетава страст и практичен ум в речите си, които държеше всеки ден пред групи, чиято численост варираше от пет до хиляди души. С леко гъгнещия си глас той мъркаше като котарак и за броени минути омагьосваше огромни тълпи.
— Шайла беше истински революционер — продължи Радикала Боб. — Щом я открих, веднага разбрах, че такова съкровище не се среща всеки ден. Изглеждаше наивна, но и много вълнуваща. На нея можеше да се разчита, защото беше истински неподправен човек. Мисля, че дори и по онова време беше влюбена в Джак, но Джак не се интересуваше от политика и не желаеше да се промени. Кейпърс спечели любовта й с това, че загърби миналото си и застана на барикадата до нея. Шайла гледаше на Кейпърс като на свое завоевание. По същия начин, по който аз гледах на нея.
Шайла смяташе, че Виетнамската война е голямо зло... но нейните представи бяха доутежнени от миналото на собствените й родители. Еврейският й произход беше ключът към цялата й антивоенна дейност. В лицето на виетнамците тя виждаше евреи. В нейното въображение американците бяха агресорът или, с други думи, нацистите. При всеки разговор, който подхващахме за войната, Шайла ме повеждаше мислено към Аушвиц. Много скоро научих, че макар и евреин, аз бях доста по-различен от нея. Моите родители бяха благодарни на Америка. А аз гледах на нея през очите на родителите си. Докато нейната представа за света беше помрачена от татуировката на баща й. Според мен тя изпитваше необходимост да протестира срещу войната не за друго, а защото, когато нацистите са вилнеели срещу евреите, никой не е протестирал. Всеки убит виетнамец й напомняше за рововете, пълни с еврейски трупове.
— А какво представляваше моят син? — попита генерал Елиот. — Приемам обяснението за протеста на Шайла. Никога не съм се съмнявал в нейната честност. Шайла беше чиста душа. Но ти ми кажи нещо за Джордан. Доколкото знам, той е бил също тъй аполитичен, както и Джак. Въпреки това и двамата попаднаха във вихъра на тази глупост. Това вече не ми е ясно.
— Шайла не миряса, докато не записа Джордан и Джак в Студенти за Демократично Общество — обади се Кейпърс. — Те непрекъснато я дразнеха и подкачаха за нейните радикални убеждения. Дори известно време я наричаха Джейн Фонда. Но тя все пак успя да ги заведе на всички възможни митинги. Бяха умни момчета и аз мисля, че ако не бяха толкова запалени по бейзбола, щяха да се включат и по-рано.
— Ние просто бяхме понесени от водовъртежа на събитията — подхвърлих аз. — Нещата, които се случваха, бяха извън нашия контрол.
— Добре, Джак, тогава продължавай ти — каза Майк, аз кимнах и заех свидетелския стол.
36
Започнах да разказвам бавно, опитвайки се да бъда максимално точен. Щеше да мине известно време, преди да се включа в главното действие, но вече бях станал свидетел на учудващите промени у моите приятели. Щом Шайла и Кейпърс се вляха в движението за мир, те просто забравиха за нас — техните приятели от Уотърфорд. Рядко посещаваха лекции, но успяваха да поддържат висок успех. На двайсет и една години Кейпърс Мидълтън и Шайла Фокс бяха най-известните студенти в щата, които не дължаха славата си на спортни завоевания. Имената им често се чуваха във вечерните новини — непрекъснато ги цитираха и вестниците поместваха снимките им. За първи път бяха арестувани по време на посещението на Дюпон в университета, за да набира студенти за работа в корпорацията, която произвеждаше напалм. Само след една седмица бяха арестувани за втори път, когато се опитаха да блокират един от изходите на амфитеатъра в Шарлот по време на реч на президента Никсън. Кейпърс и Шайла сякаш живееха в някакъв сумрачен свят на непоправим фанатизъм. На всички въпроси, свързани с войната, и двамата отговаряха като навити пружини. И двамата бяха преизпълнени със справедливия гняв на своята кауза и благодарение на техния жар и удивителните им умения да спорят, да се противопоставят и да завладяват хората около себе си с всяка изминала седмица антивоенното движение в нашия университет се разрастваше.