Докато слушахме Джордан, сякаш видяхме света през неговите тогавашни очи след цялата серия от силни успокоителни и шокова терапия.
Точно по онова време, когато бил сам в стая, започнала да го блазни мисълта за монашеско уединение. Открил, че умее да утешава с думи ужаса на хрисимите, обърканите и обезумелите. Още тогава се научил да говори като духовник, като в същото време ревностно криел страшната омраза, която го измъчвала като вирус. Така се родил свещеникът Джордан, но воинът у него все още жадувал възмездие. През онези дълги месеци затвор единствените гласове, които продължавал да чува, били на баща му и на Кейпърс. Всяка нощ нахлували в съзнанието му, не му давали покой.
Излязъл от психиатрията с готов план за действие. Написал една картичка на родителите си, в която им съобщавал, че тръгва на автостоп за Калифорния, където възнамерява отново да се отдаде на любимия си сърф. След което скочил на автостоп в колата на един полицай, който бил тръгнал на излет с мадамата си, и го помолил да го хвърли на остров Полък. Там се представил на дежурния на бариерата за сина на генерал Елиот и се отправил към къщата на родителите си. Къщата била огромна и почти празна. Безшумно се промъкнал колкото огромна колкото човешки бой азалия и наблюдавал нищо неподозиращите си родители, докато вечеряли. Прекарал нощта в една от неизползваните стаи за прислугата.
Следващите два дни прекарал в подготовка на отговора, който се канел да даде на баща си заради онова унижение на стъпалата пред съдебната зала. В работилницата на баща си с подръчни материали успял да направи малка запалителна бомба с детонатор.
Когато майка му излязла през деня, а приходящата прислужница чистела на горния етаж, той се вмъкнал в кухнята и задигнал колкото може повече храна от килера. След известно време прислужницата си тръгнала и той влязъл в стаята на майка си, седнал пред тоалетката й, както правел като малък, и вдишал аромата на всичките й парфюми. Искал отново да усети старата атмосфера на къщата. Можел да прости на баща си всяко престъпление, с изключение на едно. Не можел да му прости, че е откраднал детството му.
В края на седмицата родителите му поели на излет някъде из планините на Северна Каролина и тогава той направил последните си приготовления. Написал им писмо, в което подробно обяснил какво възнамерява да направи и защо. Отново им заявил убежденията си, че е против Виетнамската война и че вижда като единствена своя слабост това, че не е готов да отвърне на насилието с насилие. На майка си изпращал само неувяхващата си любов и благодарност. На баща си оставял своя труп, омраза и никаква благодарност, защото нямало за какво. Скрил писмото в кутията за бижута на майка си.
Решил да действа в събота вечер. Отишъл в яхт-клуба, където бил предварително запазил малка яхта на името на сина на адютанта на баща си. Проверил мотора й и дори поставил бомбата под предната й седалка. Натоварил я допълнително с резервни туби бензин, с храна и кока-кола, с една бутилка уиски, която задигнал от барчето на баща си, и банки с кръв, които бил откраднал от донорското отделение на щатската болница. Пъхнал ги в хладилния шкаф на яхтата. Всичката кръв била нулева група, тоест неговата.
Бавно и търпеливо започнал да се облича в униформата на баща си, като си определил чин майор и се окичил със съответните отличителни знаци. Лъснал на бърза ръка обувките му с плюнка и бил готов. Косата му била подстригана още в болницата. Огледал се целия в голямото огледало и видял онова, което баща му искал да направи от него — прекрасен истински морски пехотинец. Но през онази нощ той бил само един опасен, сърдит младеж със замъглен от ярост ум.
Качил се в колата на Генералния щаб, седнал зад кормилото, изпънат като войник, и пропътувал петте мили до уотърфордското военно летище. След това продължил към хангарите и големите бойни машини.