Когато свърших своя разказ и се върнах на мястото си, в театъра настъпи напрегната тишина. Нужно ни беше време, за да се уталожат страстите. У всички нас Джордан бе разбудил нещо, което отдавна бе станало жертва на забравата. Театърът заприлича на изповедалня. Опитах се да си поема дъх, но вдишах само праха на времето. Самият аз вече нямах нищо общо с момчето, което бях. В онези дни единствено инстинктът управляваше всеки мой ход. Никога нищо не премислях. Онова момче, което някога даваше кураж на Джордан, лежеше мъртво и неоплакано. Огънят у мен бе отдавна угаснал, макар че още ме помнеха такъв, какъвто бях навремето.
Седяхме и чакахме притихнали, само камерите щракаха край нас.
Нещо ни спираше да говорим. Един призрак се бе стаил на сцената и ние трябваше да го разпознаем и назовем, преди да настъпи мир помежду ни. Виетнам. Където и да бягахме, той се изпречваше на пътя ни, преследваше ни на патерици, в инвалидни колички, без ръце и крака; присъствието му бе вездесъщо. Въпреки че мразех тази война от дън душа, знаех, че това е моята война. Тя разголи Америка, потопи я в съмнения, ярост и траур. Старите истини рухнаха, законът и институциите се сгромолясаха. Нищо стойностно не оцеля. Сговорчивите, подкупните и евтините — те станаха знаменитостите на деня. Мръсниците заговориха с мазен глас. А нас ни обзе равнодушие, вече в нищо не можехме да повярваме. Бог се отдръпна от нас. Претърсих света, защото копнеех за някаква надежда, но всеки път се връщах с празни ръце. Виетнам, казах си аз, време е да се помирим.
Някой се обади и с учудване установих, че това е Кейпърс Мидълтън.
— Изслушах всичко, но продължавам да не разбирам. Някой трябва да ми помогне.
— Така е в живота — отвърна му генерал Елиот. — Гаранции няма.
— Колко типично, че именно ти го казваш — рече жена му. — Да избягаш от отговорност и да разпределиш вината поравно. Това наистина го умееш.
— Това, което искам да знам — започна Кейпърс, — е кое е моето истинско „аз“. Защото то винаги е било вътре в мен и вие сте го познавали. Онова, което не знаех, е, че у себе си тая коварство, което ми даде сила да предам приятелите си. Аз съсипах живота на Джордан Елиот. Погледнете докъде доведох родителите му.
— Винаги си бил безмилостен критик на самия себе си — побърза да парира думите му Бетси.
— Млъкни, Бетси! — сряза я Майк Хес. — Красавице, моля те, не се обаждай.
— Има ли прошка за такова нещо? — попита Кейпърс. — Това искам да знам.
— Ти! Защо ти да поискаш прошка? — попита генерал Елиот, който не можеше да повярва на ушите си. — Ти си единственият тук, в този театър, който се държа мъжки и излезе с чест от цялата история.
— Какво знаеш ти за честта? — провикна се Селистайн към съпруга си. — Кажи де, какво? Кажи го на жена си и сина си, които предаде.
— Мамо, татко просто остана верен на принципите си — обади се Джордан. — Никого не е предавал.
— Жестоки принципи — казах аз.
— И аз не ги разбирах — призна Джордан, — преди да се запозная с няколко йезуити в Рим.
Отец Джуд и абатът се изсмяха.
— Джордан — обади се Ледар, — защо стана свещеник? За да се скриеш от миналото си ли?
— Не — отвърна той, — за да се скрия от настоящето. И от себе си. Но обикнах призванието си, Ледар. Аз съм роден духовник, но трябваше да убия двама невинни, за да го разбера.
— Защо тогава не удави страстите си в молитви, а не в пламъци, сине? — саркастично попита генералът.
— Бих искал да можех, татко — каза Джордан. Ръцете му лежаха смирено скръстени в скута.
— Какъв срам, какъв безволев характер! — обърна се генерал Елиот към сина си.
— Тук не става дума за характер, а за умереност — каза Джордан.
— Остави сина ми на мира — възмути се Селистайн.
— Той е и мой син — отвърна й генералът.
— Тогава се дръж като баща — подканих го аз. — Поне го гледай в очите, докато говори.
— Такъв съм — отвърна ми генералът. — Не мога да се променя.
— Нито пък аз, татко — тихо каза Джордан.
Селистайн се изправи и с гневен израз на лицето се приближи към съпруга си.
— Нима не разбираш, Рембърт? Всичко е толкова ясно. Никой не можеше да бъде друг и да действа различно от това, което е. Съдбата е слугиня на характера. Наемна помощница и нищо друго. Ти самият не си се променил и на йота, откакто те срещнах. Погледни се. Каква чиста душа. Света вода ненапита! Виж само колко си закостенял. Много добре знам какво искаш ти! Не е нужно да те питам. Ти не мислиш, Рембърт, ти боравиш единствено с клишета. Искаш да видиш сина си зад решетките. Искаш да изгние в затвора.