— Да, удоволствието беше изцяло мое.
За последен път потънах в мисли за Шайла Фокс, оставих се да ме обвее нейният дух, да ми прости щастието, което изпитвах.
Извиних й се, че засега я напускам. Наум й казах, че ако бе останала, завинаги щях да й бъда верен, никога нямаше да я напусна, независимо от тежките й страдания и неизлечимите й рани. Затворих очи и отново усетих непреодолимия си копнеж по момичето, което бе пропълзяло по клонестите подстъпи на дъба, за да дойде в стаята ми. Тя промени моя свят, като отвори съкровищницата на душата си пред мен. Ледар ме чакаше. Преди да отида при нея, се усмихнах, защото се сетих за срещата си с Шайла. Тя ме бе научила да гледам сериозно на магията в нашите крехки човешки отношения. Знаех, че Шайла ще ме чака, за да се понесем във вихъра на онзи последен вечен танц в къщата някъде под водата на златистото море.