— Много добре знам какво мислите и двамата. Но грешите. Котаракът вече не е същият. Говорих с него в Ню Йорк, преди да тръгна насам, и ви уверявам, че страшно се е променил. Станал е доста свободомислещ, а някои от идеите му са направо радикални.
— Уо-уо, Майк! — изръмжа Ледар с убийствен глас. — Ти май забравяш, че аз бях женена за това свободомислещо копеле. Освен това той наистина има някои радикални идеи, особено за изплащане на издръжката на деца. В смисъл, че предпочита да не я изплаща.
— Разводът му с теб е голяма пречка за кампанията му. Съвсем сериозно — каза Майк.
— Това ми харесва — рече тя. — Майк, дай да не се лъжем, той е едно коравосърдечно и безскрупулно копеле. Навремето се влюбих в него, омъжих се за него, родих му две деца, после, с течение на времето, бавно и неусетно го намразих. Той е жива отрова, Майк, с каквото се хване, отравя го.
— Ледар, той съжалява за развода. Сам ми го е казвал. Признава си, че не е бил прав.
— Майк, забрави ли? Университетът на Южна Каролина — прекъснах ги аз. — Хиляда деветстотин и седемдесета. Страхотна година. Сигурно си спомняш, че тогава ние научихме нещо много важно за нашето момче Кейпърс Мидълтън.
— Не всички — добави Ледар. — Някои от нас нищо не научиха за същността на Кейпърс, нито си направиха извод за неговата почтеност от онази показателна случка. Някои от нас направо хлътнаха в обятията му и се омъжиха за него след въпросния съществен екзистенциален момент.
Майк си пое дълбоко въздух, изчака, докато ядът ни мине, и отново заговори.
— Тогава никой не намрази Кейпърс повече от мен. Но той не се отрече от постъпката си и до ден-днешен продължава да я смята за проява на патриотизъм. Той иска да ни разкаже всичко, което в крайна сметка е довело до онази нощ в наборната комисия. И това ще бъде част от сериала.
— Съжалявам, Майк, без мен — каза Ледар.
— За бога! какво толкова има? — ядоса се Майк. — На всичкото отгоре съм сигурен, че и двамата имате нужда от пари.
— Това ли било, Майк? — попитах. — Наистина ли мислиш, че ще ти се продадем, като вдигнеш цената?
— Слушай, Джак, никого не съм тръгнал да купувам — каза Майк вече с променен тон. — Тръгнал съм работа да върша, защото смятам, че като разкажем нашата невероятна история, това ще ни помогне отново да се сближим. Парите са си пари, но не за тях ти говоря.
— И нашето приятелче Кейпърс ще ни разкаже за голямото си геройство в университета, така ли? Чист и неопетнен, американският герой!
— Наистина стана герой в очите на много хора. Деветдесет и пет процента от населението на Южна Каролина го подкрепи.
— Това са същите хора, които подкрепяха Виетнамската война.
— Такива бяха шейсетте години. Скапахме се, но в това има пари, Джак, надушвам страхотен касов успех! — продължи Майк, макар и да се чувстваше малко неловко под строгия осъдителен поглед на Ледар.
— Дай да се разберем, Майк, още сега. Първо искам да ти кажа, че с цялото си сърце продължавам да вярвам във всичко, в което вярвах през шейсетте. От нищо не съм се отрекъл — казах.
— Трябва да си признаем, че моралните принципи, с които тогава парадирахме, се оказаха наивни измишльотини — каза Майк.
— Да, признавам, и продължавам да вярвам в тях.
— Добре — продължи Майк, — значи постъпката на Кейпърс подлежи на обсъждане. Аз съм готов, не страдам от предразсъдъци по въпроса. Но в крайна сметка никой не пострада от нея. Вярно, Джак, ти беше арестуван, но нищо лошо не ти се случи.
— Това не е вярно. Всички пострадахме. Майк, това беше убийствен удар за нас. Наистина ли не разбираш? Ние обичахме Кейпърс, вярвахме му и се водехме по акъла му — усмихнах се аз.
— Но вече сме го надживели. Всички.
— Не и онзи, когото търсиш. Обзалагам се, че Джордан не го е надживял — обади се Ледар. — Ако е жив, разбира се.
— Ти знаеш къде е, нали? — отново ме попита Майк.
— Не, Майк, не знам. Не си ли спомняш, събрахме се специално, за да му отдадем почит като на загинал във войната. По вина на Кейпърс Мидълтън никой от нас не е виждал Джордан от хиляда деветстотин и седемдесета.
Майк извади чекова книжка от горния джоб на сакото си и подписа чек за десет хиляди долара. Подаде ми го.
— Ето ти аванс, за да ме заведеш при Джордан... после ще има още толкова.
Погледнах чека и се изсмях. Взех свещта от масата и го запалих в единия край. Чекът изтъня, нави се на масур и точно преди да догори, го пуснах в еспресото на Майк.