— Майк, ще трябва да се явиш на изпит при мен. Започвай да зубриш още отсега. Трябва отново да се научиш да бъдеш човек. Навремето беше по-свестен. Изглежда си забравил някои основни неща.
Майк се наведе към мен, а очите му блестяха от злоба.
— Имам новини за теб, Джак. Вече не си капитанът на отбора. Гимназията свърши и нека погледнем нещата в очите. Малкият Майк се оправя най-добре от всички. От списание „Пийпъл“ до „Кой кой е“ и наградата Оскар. В света на киното Майкъл Хес не е случаен човек. Всъщност на тази маса няма случайни хора. Ледар е известна със сценариите, които пише, ти — с готварските книги за тлъсти туристи, както и с пътеводителите, в които обясняваш на кретените как да се доберат до Сикстинската капела. Но паралията съм аз.
— Майк, моля те, млъкни! — каза Ледар. — Чуваш ли се какво говориш?
— Ще говоря каквото си искам. Погледни Джак! Толкова праведен и самодоволен. И защо, Джак? Какво толкова си направил? Изгори чека като че си самият свети Франциск от Асизи. Слушай обаче какво знам аз, човече. Ще удвоя чека, ще продължа да прибавям цифри към него, докато накрая уцеля сумата, при която ще клекнеш, ще ми паднеш на колене!
— О, доста писане ще падне, преди да уцелиш тази цифра, Майк — отвърнах и се усмихнах с надеждата да разредя напрежението. Но Майк изглеждаше решен да продължи фронталната атака.
— Подиграваш се на мен. Презираш Кейпърс Мидълтън, чийто единствен грях е, че се опитва да направи живота в Южна Каролина по-хубав. Джак, ние може и да не живеем според твоите шибани високи принципи, но нито една от нашите съпруги не се е самоубила. Всички наши мацки се разхождат с кредитни карти и с пазарски торби от „Гучи“. На нито една не са й вадили тялото от водата. Съжалявам за откровеността, стари приятелю, но това са фактите.
Затворих очи и не ги отворих, преди да възвърна самообладанието си. Първото ми желание бе да се хвърля срещу Майк и да направя физиономията му на кайма. След това си помислих за Лия и Шайла и си сложих юздите.
— Давай, Джак — спокойно ме подкани Ледар. — Убий го. Той го заслужава.
— Съжалявам — каза Майк най-неочаквано. — Боже, Джак, наистина съжалявам. Това не бях аз, който го изрече. Отвори очи, Джак. Виж, разкаянието е изписано на лицето ми. Кълна се, Джак, това не бях аз, някой друг го каза с моите уста. Никой не е обичал Шайла повече от мен. Поне това трябва да ми признаеш.
Отворих очи и казах:
— Признавам ти. Ти обичаше Шайла и това е единствената причина, поради която още не съм те удавил в Канале гранде.
— Остави ме аз да го удавя — каза Ледар. — Ще се позабавляваме.
— Страхотна идея — рече Майк. Чукни я на машината да не я забравиш. Може да я използваш в сценария.
Вечерта свърши. Докато се връщахме към „Грити Палас“, Майк се опита да замаже положението, държеше се много мило и дори успя да ме разсмее.
Нищо не казах, задоволих се само да го слушам. Познавах Майк много добре и разбирах, че шегите и смехът са част от сложния му ритуал на извинение. Но под привидния ми смях умът ми трескаво работеше. Трябваше да се върна час по-скоро в Рим и да предупредя Джордан Елиот, че Майк Хес е по следите му.
5
Закарах Марта до летището в Рим, където тя си завери билетите за Южна Каролина. На всяка крачка патрулираха войници от италианската армия, въоръжени с автомати.
— Никога няма да свикна с тези автомати по летищата — каза тя.
— Помагат да се намали броят на кражбите — рекох. Разреши ми да те почерпя едно капучино.
Взехме си капучиното и се загледахме в една живописно облечена група от Саудитска Арабия, която се размина с друга, от Гана — натруфена с националните си костюми. Ако човек остане достатъчно дълго на летището в Рим, има шанс да види хора от абсолютно всяка страна и тази връзка с целия свят винаги ми се е струвала ужасно вълнуваща.
— Джак, едва ли е нужно да казвам, че Лия е чудесно дете. Отлично си се справил.
— Само наблюдавам, Марта. Тя самичка се отглежда.
— Защо не я доведеш у дома?
— Няма да стане, Марта — казах, колкото се може по-внимателно. — Съжалявам.
— Винаги ли си мразил баща ми? — попита тя с любезен тон. — Още от дете ли? Нали живеехме къща до къща.
— Не, намразих го, след като наистина го опознах. Мисля, че всичко започна, когато Шайла се омъжи за мен и той потъна в мирова скръб.
— Той е добър евреин. Имаше основание да скърби.
— Той е много лош човек. Марта, харесваш ли баща си? Шайла, разбира се, не го харесваше.