— Добре изглеждаш — казах му аз.
— Изглеждам много по-стар — скастри ме той. — Направо съм шокиран от вида си.
— На излизане от църквата мярнах въпросното ченге — казах. — Същото, което Марта Фокс бе наела да ни следи с Лия.
— Все пак ми стана приятно, като видях, че ти изглеждаш по-стар и от мен — опита се да ме подразни Джордан.
— Ти си монах — обърнах се аз по посока на гласа му. — Нямаш дете да те буди посред нощ, не се тревожиш за неизплатени сметки, не си блъскаш главата откъде да изкараш нещо отгоре. Вие, момчета, сте открили истинския извор на живота, свещената тайна на вечната младост.
— И коя е тя?
— Да стоиш далеч от жените.
— Искаш да кажеш, че жените състаряват? — попита Джордан и аз почувствах усмивката му зад затворената врата.
— Не, жените те убиват отвътре. Всъщност пиенето, което изпиваш, за да можеш да живееш с тях, те състарява.
— Джак, моят абат ме премести в друг манастир — рече Джордан. — Не ми разрешава да кажа дори на теб къде се намира.
— Прав е — казах. — Аз те развалям. За теб аз съм проводник на външния свят.
— Получих писмо от Майк Хес, който ми пише, че иска да се види с мен. Споменава и за филма. Веднага след това се обадих на мама да й кажа, че трябва да бъде много предпазлива.
— Джордан, баща ти знае ли, че си жив? — попитах. — Дали тя не му е казала?
— Мама много добре знае, че баща ми веднага ще ме предаде на властите — рече Джордан. — Целият му живот представлява еднопосочна улица. Той не може да се промени.
— На тези снимки — казах и отново погледнах към тях — съм аз и моят изповедник, когото никога не съм виждал. Сега си доста по-различен от онзи Джордан Елиот, с когото израснахме.
— Джак, трябва да се скрия за известно време. Дори от теб — каза падрето.
— Разбирам. Ще ми липсваш, Джордан. Не изчезвай за дълго.
— Тази Ледар. Още е красавица, нали? — подхвърли Джордан. — Какво ли не бих дал да прекарам ден-два с нея. Да си поприказваме.
— И това може да стане някой ден.
— Едва ли, Джак — каза Джордан Елиот. — Винаги ще си остана мъртъв за хора като нея.
— Трябва да има давност за всичко това.
— Може би — каза той на излизане. — Но няма давност за убийство.
8
Наблюдавайки дъщеря си, разбрах, че детството без майка подхранва в душата усещането за нещо неутолено. Лия не можеше да погледне жена, без да започне да преценява дали става за моя съпруга и нейна майка. Тя непрекъснато се надяваше, че един ден ще доведа у дома една специална жена, която ще внесе хармония в объркания ни живот. Когато я запознах с Ледар, безпогрешно улових момента, в който Лия безмълвно избра моята стара приятелка за водач на листата от кандидатки за нашия разбит дом. Лия имаше лошия навик да обиква всяка жена, която се случеше да дойде у дома на вечеря, но Ледар имаше допълнителното обаяние на едно от митическите създания, населяващи приказките от моето детство, които й разказвах на заспиване.
— Не съм и сънувала, че някога ще срещна Ледар Ансли. Кралицата на гимназията в Уотърфорд, председателката на Националния клуб на отличниците и главна мажоретка.
— Откъде знаеш всичко това? — попита Ледар.
— Дневникът на Шайла от гимназията е като Библия за Лия — отвърнах.
Настанихме се в кухнята и аз се заех да готвя вечерята.
— Мама го е редактирала на места — каза Лия. — На теб ти е написала, че никога няма да забрави часовете, прекарани заедно в класа по икономика на мистър Моузли. Бил е петият час. Тогава сте си споделяли безброй тайни. Така пише.
— Блажени години — усмихна се Ледар. — Как ги обичах!
— Отишла си в къщата на остров Сейнт Майкъл заедно с татко — каза Лия. — После си скъсала с него и си си тръгнала с Кейпърс Мидълтън, но сте взели колата на татко.
— О, това не беше най-сполучливият ми ход в този живот — рече Ледар.
— Винаги съм си мислила, че Кейпърс е много приятен — каза Лия. — Той е бил гадже на мама в гимназията, а после ти си се омъжила за него. Сигурно е много красив.
— Като филмова звезда — казах и пуснах печката, за да сваря макароните.
Лия изчезна в стаята си и след малко се появи с дневника на майка си, който бе заприличал на баница от прелистване. Отвори го на снимката с мажоретките.