— Мама е била много хубава, нали? — попита Лия.
— Беше страхотна — каза Ледар. — Ти си наследила очите на майка си, нейната прекрасна коса и усмивка.
— Ти имаше ли си любим марш? — попита Лия. — Татко казва, че не си спомня нито един.
— Искаш да кажеш, че не те е научил бойната песен на гимназията в Уотърфорд? — каза Ледар с престорена изненада. — Това си е чиста проба неспазване на родителските задължения.
— Дори не знаех, че сте имали бойна песен — каза Лия.
— Погледни майка си. Тук, на снимката, най-отгоре — каза Ледар и посочи деветте момичета, накачулени нестабилно едно връз друго. — Щом развалим пирамидата и песента гръмва — това беше знакът.
— Ужасна песен — обадих се аз. — Няма нищо по-тъпо от боен марш от Американския юг.
— Стига, Джак. Теб никой не те пита — каза Ледар. — Изправи се до мен, Лия. Вдигни ръцете си, ето така. В този момент всички от трибуните скачат на крака. Сега се завърташ три пъти и заставаш с лице към знамето на Уотърфордската гимназия.
— Ледар се завъртя, Лия след нея — доста тромаво.
— Сега вдигаме помпоните във въздуха и ги размахваме в такт, докато духовата музика свири нашата бойна песен. Хайде, скъпа, високо помпоните!
И двете стояха в средата на кухнята и размахваха въображаемите помпони, а аз прекарвах прясно тесто за спагети през машината, докато добие светлия оттенък на ленено платно, след това го нарязах на дълги лентички и двамата с Ледар запяхме песента — част от миналото, което толкова исках да забравя.
Напред, напред, Делфини смели.
На крак за родния ни град!
Така че всеки да трепери —
За чуждия отбор сме ад.
Напред, напред, Делфини смели.
В двубоя влезте със сърце,
а после ще ви пеем трели
и ще ви носим на ръце.
— И все пак това е най-ужасната песен на света — казах.
— Баща ти винаги е страдал от липса на локален патриотизъм — поясни Ледар на Лия. — Но затова пък майка ти беше патриотка за двама.
— Въпреки това — казах аз, като отворих бутилка бароло и оставих виното да подиша малко — поради непримиримата си честност аз се откроявах сред моите разглезени и лекомислени съученици.
— Ти беше ли на погребението на мама? — най-неочаквано попита Лия.
— Разбира се. То беше най-тъжното нещо, което съм виждала — отвърна Ледар.
— Всички много са обичали мама, нали?
— Обожавахме я.
— Спагетите са готови — казах. — Сега ще си направим царска вечеря.
— Когато татко иска да смени темата на разговор, винаги казва, че спагетите са готови.
Коприненият аромат на червеното вино се сля с издигащата се над тенджерата съблазън с мирис на неизменните домати и чесън, подправени със засмяната свежест на босилека. Целунах двете жени и напълних чашите с вино, за да вдигнем тост за собственото си здраве.
— Татко, нека да опитам виното — помоли се Лия.
— Само една глътчица. Италианските власти стават страшно подозрителни, когато малки деца умират от цироза на черния дроб.
— Ужасно е! — каза Лия и сбърчи красивото си носле.
Беше тиха нощ и въздухът ухаеше на розмарин. Ледар запали осемте свещи на терасата и аз поднесох десерта. Седяхме под обвитата с жълти рози дървена решетка. Отрязах няколко рози и ги подарих на Лия и Ледар. Ароматът им ми напомни за Южна Каролина и веднага се дръпнах назад.
— О, татко! — извика внезапно Лия и долепи двете си ръце до устата. — Забравих! Имаш телеграма. Антонио я донесе на Мария и преди да си тръгне, тя ми каза да ти я дам.
— Радвам се, че си забравила. Нищо добро не мога да очаквам от една телеграма. Каквото и да пише вътре, ще ни развали вечерята и ще ни причини лошо храносмилане. Не виждам защо трябва да спра да се храня и да чета нещо, което може да означава само неприятности.
— Джак! — каза Ледар. — Може да е спешно.
Лия вече бе рипнала от стола си и препускаше през съседната стая. Чухме я как се втурна към спалнята си и после на бегом обратно.
— Ето — каза Лия и постави телеграмата пред мен. — Бърза.
Докато разглеждах жълтия плик с матово прозорче, ме обзе странно предчувствие. Ароматът на жълтите рози отново нахлу в ноздрите ми.
— Ще я отворя, след като свършим.
— Как можеш да ядеш, като знаеш, че вътре има нещо важно? — попита Ледар.
— Представи си, че някой ти завещава един милион долара — каза Лия.