— Утре вечер ще бъда в Савана. Ще ме вземеш ли от летището?
— Далас настоява той да те вземе. Вече се обадих на родителите на Шайла и им казах, че пристигаш.
— Защо, по дяволите, си направил това?
— Защото според документите, които си подписал, бабата и дядото на Лия имат право да я виждат.
— Не, в Италия нямат.
— Това вече се разбра. Сега те искат мирни преговори. Според мен идеята не е лоша.
— А казаха ли ти, че Марта беше тук?
— Тя сама ми се обади, преди да тръгне.
— Така ли? Тогава благодаря ти, че ме предупреди.
— Джак, та ти не си говорил с мен от години.
— Ще ти се обадя утре, за да ти кажа точно кога пристигам.
— Ще доведеш ли и Лия?
— Не този път. Доскоро, Дюпре.
Затворих телефона, отидох до прозореца и се загледах в строгата красота на нашия площад.
— Лия, трябва да замина за Южна Каролина — казах. — Ще остана само няколко дни. Ако мама умре, ще дойдеш за погребението. Ако не умре, ще отидем следващото лято. Време е да се сближиш със семейство Франкенщайн.
— Значи не си бил прав да се смееш, нали, татко? — попита Лия.
— Изглежда не.
— Мъчно ли ти е за твоята майка?
Погледнах я и сърцето ми се сви, както винаги ми се свиваше за това дете, дало смисъл на живота ми.
— Винаги ми е било мъчно за моята майка — казах. — Но сега ще трябва да се обадя на Мария да си събере нещата, защото от утре ще спи тук.
— Ти също върви да си събереш нещата — нареди ми Ледар. — А ние с Лия ще си поговорим.
Така наруших тържествената клетва, която бях дал, след като Шайла се хвърли от моста в Чарлстън. Връщах се у дома.
Втора част
9
Това, че нямаше дъщеря, беше най-голямото нещастие в живота на моята майка. Беше родила и отгледала цял отбор момчета, така че нивото на шума в къщата беше винаги над поносимото, а стаите — сгорещени от тестостерон, от енергията на нагона, от сбивания и необуздани инстинкти. Цял живот беше попълвала колекцията си с нови кукли, за да я остави един ден на дъщерята, която така и не роди. Луси Маккол винаги е била крехка като стъкло и затова всички недоумяваха как така даде живот на такова грубиянско племе от грамадни и буйни момчета. Моята майка носеше у себе си болка, която, сигурен съм, една дъщеря щеше до голяма степен да уталожи. Животът й бе обсебен от вечно разпалените страсти на момчета и синове. Нямаше човек, за когото думата „мъжкар“ да важи повече, отколкото за братята Маккол.
Зърнах брат ми Далас, преди той да ме види. Беше третият по ред син и единственият, който пое по стъпките на баща ми в адвокатската професия. Далас отдавна се бе научил умело да потиска буйната си натура и да държи под похлупак тъмната си половина.
Здрависахме се и си разменихме по няколко любезности със сдържан тон.
— На тръгване не се сбогува с никого от нас — каза Далас, докато отивахме към лентата за багажа.
— Бързах — отвърнах аз, раздрусах му ръката и отсякох — „Довиждане, Далас“.
— С тази палячовщина само ще влошиш още повече нещата — рече Далас. — Имаме много въпроси към теб, Джак.
— Нямам никакво намерение да ви отговарям, Далас.
— Не можеш ей така да се върнеш в живота на едно семейство след петгодишно отсъствие и да влезнеш в него, сякаш нищо не се е случило...
— Разбира се, че мога. Аз съм свободен човек и американец, роден съм в демократично общество и в целия свят няма закон, който може да ме задължи да си общувам с моето ексцентрично семейство.
— С изключение на законите за благоприличие — каза Далас, докато изчаквахме багажа. — Трябваше да доведеш Лия. Искаме да се сближим с нея. Тя трябва да познава и другите членове на собственото си семейство.
— Лия не знае какво означава думата „семейство“ — казах. — Признавам, че в крайна сметка това може да я разцентрова. Но има и вероятност да я направи най-здравомислещото човешко същество на земята.
— Звучи ми като експеримент, като епруветъчно бебе — подхвърли Далас.
— Ти какво предпочиташ: да те отглеждат в епруветка или да те отглеждат мама и татко, както се случи с нас?
— Подвеждащ въпрос, ваша светлост — обърна се Далас към въображаемия съдия.
— Ти как възпитаваш синовете си, Далас? — попитах.
— Ами казвам им, че единственото нещо, за което трябва да внимават на този свят е... всичко. Да се крият от всекиго. Да си пазят главата, да си покриват задника и да не забравят, че у себе си винаги трябва да имат фенер и сух кибрит.