— Въобразява си, че мама е самото съвършенство — каза Дюпре. — В това, разбира се, няма нищо лошо, нали един съпруг трябва да мисли точно така.
— Дюпре не се е променил — заключи Тий. — Продължава да бъде най-големият лицемер в света.
— Джак, върви да видиш мама — каза Далас. — Приготви се за най-големия удар в живота си.
Тръгнах по коридора с Далас и влязохме в интензивното отделение. Една сестра с маска от марля ни заведе до леглото на мама и с пръстите на лявата си ръка ни даде знак, че имаме на разположение само пет минути. В леглото лежеше жена, която по нищо не приличаше на моята майка. Табелката над главата й обаче гласеше: „Луси Питс“. Сърцето ми заби радостно, защото реших, че е станала ужасна грешка. Не можех да повярвам, че това немощно същество има нещо общо с красивата майка, която бе родила пет момчета и все още влизаше в сватбената си рокля. Тялото й бе хилаво и болнаво, покрито със синини.
Докоснах лицето й — пламтеше. Косата й беше влажна и разрошена. Наведох се да я целуна, а собствените ми сълзи закапаха по лицето й.
— Господи, Далас — промълвих. — Тя не се преструва. Кой си е мислил някога, че мама е смъртна.
— Внимавай. Докторът ни каза, че понякога, макар и в кома, те чуват.
— Така ли? — избърсах сълзите си. Отново се наведох над нея и казах: — Твоят син Джак винаги те е обичал най-много. Другите ти синове те мразеха и ти се подиграваха зад гърба. Единствен Джак остана твой верен почитател и горещ поклонник. Джак, Джак, Джак. Само това име трябва да запомниш с любов и обожание, когато се събудиш от комата.
Взех ръката на мама, внимателно я притиснах към бузата си и казах:
— Не знам защо, но очаквам всеки миг да отвори очи, да се разсмее и да ми извика: „Хвана ли се на въдицата, глупако!“
— Този път това няма да стане — рече Далас.
— Онзи, за когото се омъжи — казах аз, — не ми изглежда лош човек.
— Той е свестен. По-голям консерватор и от Атила Хунски, но иначе много приличен.
— Тя заслужава приличен съпруг. Винаги е заслужавала.
— Мама смята, че ти я мразиш — каза Далас.
— Имал съм и такива дни.
— Татко, и той смята, че го мразиш.
— И не бърка. Как е с пиенето?
— Напоследък по се ядва — каза Далас. — Когато мама се омъжи за доктор Питс, той не спря да пие цял месец, а щом изтрезня, подгони гимназистките.
— Идвал ли е да види мама?
— Джак, ти, понеже излезе от играта за известно време, не знаеш. След като мама и доктор Питс се върнаха от сватбеното си пътешествие, отишли направо в къщата си на остров Орион и там заварили татко. Разположил се в хола им и ги чака. Пресушил домашното барче на доктора и когато човекът влязъл в собствената си къща, татко насочил ловджийската си пушка право в сърцето му. Планът му бил прост: да убие доктора, да убие мама, а после и себе си.
— И защо никой не ми е казал за това?
— Без двойни игрички, приятел. Ти напусна семейството, значи семейството не е длъжно да те уведомява за всяка пикантна историйка.
— Току-що ми казваш, че старецът се е опитал да убие мама и нейния съпруг. И такова нещо ли трябва да криете от мен?
— Не, не, дай да се разберем. Доколкото си спомням, един улегнал и вече съвсем пораснал човек бе написал писмо до всички членове на своето семейство... — започна Далас с нескрита ирония.
— Писмото беше грешка.
— Нищо чудно да е било грешка, но то успя да пристигне благополучно до всички получатели от фамилията Маккол, за които бе предназначено. Та в него въпросният човек заявяваше недвусмислено, че повече не желае и да чуе за когото и да било от близките си. Че не желае да общува с никого, който някога го е познавал като дете или възрастен в Уотърфорд. Нито с писма, нито по какъвто и да е друг начин. Че не иска да види никого от родния си град — нито приятели, нито роднини. Защото този велик човек започвал нов живот, съвсем отначало и нямало повече да допусне провали.
— Когато седнах да пиша писмото, си въобразявах, че знам какво правя.
— Така си помислихме и ние — рече Далас. — Съобразихме се с твоите желания и през тези години почти никой не се опита да влезе във връзка с теб.
Коленичих до мама и се опитах да се помоля, но думите на всички молитви ми се струваха неподходящи за случая. Заслушах се в нейното хъркащо дишане и отпуснах глава върху гърдите й. Храброто й сърце туптеше силно и уверено и именно то ми даде надежда.