Выбрать главу

— Той не е тук по някаква случайност — обади се Майк. — Аз го поканих и искам да се държите прилично с нашия бъдещ губернатор и с неговата съпруга. Хайде да влезем вътре за по едно питие. Джак, Кейпърс има предложение, което искам да чуеш.

— Майк, аз си тръгвам — каза Ледар.

— Ледар, моля те, остани — помоли я Бетси. — Докато мъжете си говорят по работа, ние можем да си побъбрим за децата.

Ледар погледна Кейпърс с вид на подплашена птичка.

— Не мога да повярвам на ушите си.

— Бетси е малко старомодна и смята, че ти може би се интересуваш как са нашите две деца.

Напрежението в стаята наелектризира въздуха. Докато Майк сипваше коняка, опитах се да определя възрастта на Бетси, после се сетих, че е на двайсет и пет. Физиономията й ми бе позната, но не можех да разбера къде съм я виждал. Изведнъж обаче се сетих и се изсмях на глас.

— Точно така! Бетси беше мис Южна Каролина. Ледар, Кейпърс те е зарязал заради мис Южна Каролина. Бетси Сингълтън от Спартънбърг.

— Бях много горда, че можех да служа по този начин на щата си цяла година — каза Бетси и аз харесах обърканите й думи и кавгаджийския й тон. — И да представлявам Южна Каролина в Атлантик Сити пред целия свят. След венчавката това беше другият най-хубав ден в живота ми.

— Бетси, живях в Европа твърде дълго и бях забравил за съществуването на момичета като теб. Кейпърс, нищо чудно и да спечелиш губернаторския двубой. Южна Каролина сигурно ще се хване на въдицата ти.

— Престани да се заяждаш с нея — прекъсна ме Майк. — Тя е още дете.

— И прекрасна майка на нашите деца — обади се Кейпърс. — Това и Ледар може да го потвърди.

— Държи се добре дори с мен самата — каза Ледар.

— Значи ти се отказа от Ледар Ансли заради Бетси — обърнах се аз към Кейпърс. — Какъв тъпанар си, Кейпърс.

— Джак, моля те, въздържай се, човече! — обади се Майк.

— Я си гледай работата, Майк! — обърнах се към него. — Аз и на хиляда години да стана, пак няма да забравя какво направи Кейпърс Мидълтън и никога няма да му простя на това копеле.

— Майк, не съм очаквала такъв мръснишки номер от теб — каза Ледар, изправи се, взе коняка си и го изля в тумбестата чаша на Майк. — Нито аз, нито Джак го заслужаваме. Нито дори Кейпърс и Бетси.

— А как иначе можех да ви събера, за да си поговорим заедно? — попита Майк. — Става въпрос за проекта. Моля ви, останете!

Но Ледар вече крачеше към изхода с красивите си дълги крака. Майк тръгна след нея, опита се да я разубеди, но след малко се чу шумът от моторницата, запрашила към Уотърфорд.

Обърнах се да огледам Бетси — избраницата на Кейпърс.

Тя беше от онези южнячки, които бяха прекалено красиви за моя вкус. Приличаше на дете от плакат, рекламиращ ползата от редовно пиене на прясно мляко. Всичко у нея беше преиграно, прекалено и премислено. Имаше нещо едновременно механично и мечтателно в закачливото й нахалство. Беше от онези красавици, които предизвикват възхищение, но не и влечение. Усмивката й събуждаше у мен единствено желание да поискам адреса на зъболекаря й.

— Ти си на двайсет и пет, нали, Бетси? — попитах.

— Да, на двайсет и пет години е — потвърди Кейпърс.

— Нека се помъча да отгатна. Възпитаничка на колежа в Южна Каролина.

— Позна! — каза Майк, който в този миг влизаше в стаята.

— Членство в Дамската лига на колежа.

— Позна! — обади се пак Майк.

— По какво? — попита Бетси.

— По премрежения поглед. Всички момичета от Дамската лига първо се научават да премрежват погледа си, с който после възнаграждават съпрузите си при всяка излязла от устата им глупост.

— Джак, изглежда, се мъчиш да ме вкараш в определен стереотип — каза Бетси и този път вече гореше с истински пламък.

— Югът те е вкарал в определен стереотип, Бетси, не аз. Аз само проверявам докъде се простират границите му.

— Бетси е типична южняшка красавица — каза Кейпърс и прегърна жена си. — В това няма нищо лошо.

— Напротив, аз се гордея с това — допълни Бетси.

— Южняшка красавица — повторих. — Бетси, сега това се смята срамно. Умните жени вече не се наричат така. Ти обаче не си глупава, само дето нищо не разбираш от мъже.

— Въпреки това си оставам южняшка красавица и мисля, че разбирам от мъже, и то повече от всяка друга жена в Южна Каролина.

— Джак, ожених се за Бетси, защото ценя нейната преданост.

— Грешиш. На този свят има само едно непростимо престъпление.