— Но когато се върнахме в родината, ни заплюваха — каза Кейпърс.
— Глупости — казах. — Това е лъжа. Градски митове и легенди! Чувал съм ги тия, но не им вярвам. И все се случвало по летищата.
— Лично с мен се случи на летището — каза Кейпърс.
— Ако наистина се е случвало толкова често, колкото твърдят ветераните от Виетнам, летищата в тая страна да са се превърнали в плювалници. Лъжеш, Кейпърс! А ако не лъжеш, би трябвало да избиеш зъбите на онзи, който се е изплюл в лицето ти. Просто не мога да повярвам — заплюват в лицето милиони връщащи се от Виетнам войници и нито един избит зъб! Не се учудвам, че изгубихте гадната война.
— Винаги съм харесвал това нещо у Джак — обърна се Майк към Кейпърс. — И още го харесвам. Някои хора се дразнят, но Джак удря право в целта, без заобикалки.
— Аз пък никога не съм харесвал това нещо у Джак — заяви Кейпърс. — В неговия свят няма място за компромиси, за нюанси, за смушкване с лакти и маневри. Твоят свят, Джак, е свят на или-или: всичко или нищо. Това е свят на крайностите, който се разиграва извън всякакви граници. Той винаги звучи искрено, но няма нищо общо с истинския живот на земята.
— Много красноречиво — възхити се Майк. — Много поучително!
— Докато аз съм гъвкав човек — продължи Кейпърс. — Именно благодарение на това се издигнах толкова високо.
— Ти си безнравствен човек — поправих го аз. — Именно благодарение на това се издигна толкова високо.
Тръгнах към външната врата, без да кажа „довиждане“, но гласът на Кейпърс ме застигна.
— Пак ще ми кацнеш, Джак. Защото има едно нещо, което знам за теб. Ти обичаш Джордан Елиот. И там ти е слабото място.
Заслепен от ярост, дадох газ и гумите на колата изсвистяха по черния път, който прекосяваше имението на Майк. Ръцете ми трепереха върху волана и целият се облях в студена пот, въпреки че априлският въздух бе топъл и ароматен. Бях толкова бесен, че можех неволно да блъсна я човек, я някой пътен знак, но за щастие нищо не се изпречи на пътя ми и без инцидент стигнах до главната магистрала, която водеше на запад към града.
Отидох направо в къщата на Ледар, която ме чакаше на верандата, седнала в бял плетен стол. На плетената масичка пред нея имаше бутилка бърбън и кофичка с лед.
Все още треперех от разговора ми с Кейпърс и разлях част от бърбъна, докато си сипвах. Отпуснах се в стола.
— Знаех, че ще дойдеш. Бях сигурна — каза Ледар. — Какво ще кажеш за срещата си с Принца на мрака?
— Мразя този град, този щат, тази нощ, тези хора, моето минало, моето настояще, моето бъдеще... Единственото нещо, което наистина очаквам с нетърпение, е собствената си смърт. По това се отличавам от човешките същества, които, изглежда, се страхуват най-много от смъртта, докато аз гледам на нея като на дълга, платена ваканция, където повече няма да ми се налага да мисля за Южна Каролина или Кейпърс Мидълтън.
Ледар се изсмя.
— Ако това беше филм, сега е моментът героинята да каже нещо дълбокомислено и жизнеутвърждаващо. Нещо от рода на: „Разбирам те, скъпи, но какво мислиш за мен? Не ме ли харесваш?“ И тогава ти ще ме погледнеш в очите, ще ме пожелаеш страстно, защото нощта е красива, а животът — дълъг.
— Така ли става по филмите? — попитах.
— Така става и в истинския живот — рече тя.
Погледнах я и харесах това, което видях.
— Всъщност Бетси опра пешкира — казах и изохках. — Клетата жена нищо не ми е направила, а аз се нахвърлих срещу нея като зъл пес. Само защото исках да засегна Кейпърс.
— Чудесно! — рече Ледар. — Знаеш ли, няма нищо по-унизително от това децата ти да бъдат отглеждани от едно дете.
— И на двама ни се опитаха да отнемат децата чрез съда. Всъщност как Кейпърс успя да спечели делото? Аз за малко да изгубя Лия и това е разбираемо, но за теб... Обзалагам се, че си добра майка.
— Добра, но не достатъчно умна. След раждането на Сара доста напълнях. Сгреших, като не направих усилия да отслабна веднага. Не подозирах, че Кейпърс се отвращава от пълни жени. Не че прави изключение от останалите мъже в тази страна. Но нито един от вас няма да миряса, докато обещанията за вечен глад не станат част от брачния обет. И това даде повод на мистър Кейпърс да започне поредица от любовни истории, която свърши с прекрасната Бетси.
— Какво общо има това с децата?
— Мина цяла година, преди да сваля килограмите, заради които изгубих Кейпърс — каза тя сякаш на мрака в градината. — В това време той разправяше наляво и надясно, че съм държала повече на сценариите си, отколкото на брака. Разделихме се и аз се преместих в Ню Йорк с децата. И започнах да излизам всяка вечер. Не подбирах — който ме покани. Сбърках, Джак. Сега се срамувам за всяка секунда. Тези истории, разбира се, притъпиха омразата ми към Кейпърс. Докато бях негова съпруга, имах чувството, че живея погребана под дебела кора лед. И мен ме изработи по същия начин, по който е изработил и теб. Частен детектив. Снимки. Един от мъжете беше негър — писател, когото бях срещнала, докато обикаляше страната с новата си книга. Някои бяха женени. И така ми отне децата.