— Щеше да стане като тях, ако бях поверил отглеждането му изцяло на теб — отвърна й той, а в гласа му се прокраднаха нотки на обвинение и презрение.
— Като тях ли? — попитах.
— Иска да каже педераст — уточни Селистайн.
— О, ужас на ужасите! — казах. — Съдба, по-зла и от смъртта.
— Точно така — кимна тя.
— Нямаше да искам толкова много от него, ако можеше да ми родиш други деца.
— Разбира се. Колко удобно — пак аз съм виновна.
— От единака не става добър войник — каза генерал Елиот. — Единакът е опасен за всяка част, защото не умее да се приспособи към групов живот.
— Нещо като теб, скъпи — обади се Селистайн — ... в семейството.
— Ти никога не си разбирала военните.
— Напротив, разбирам ги прекалено добре — изсмя се тя.
— Цели четиринайсет години аз мисля, че синът ми е мъртъв — каза генералът и се обърна към мен. — Как очакваш да се чувствам сега?
— Радостен — подсказах му.
— Вече съм уведомил съответните власти — каза той.
— Какво им каза? — попита Селистайн.
— Името на църквата, в която са направени снимките — отвърна той. — И това, че не е изключено да е извършил престъпление. Джак, има много въпроси, на които ще трябва да отговаряш.
— И малко отговори, които да дам, генерале — отвърнах.
— Предполагам, че си унищожил писмата — каза той.
— Бях нахвърлял някои неща за Ледар Ансли.
— Предай й, че искам да я видя — обади се Селистайн. — Чух, че е тук.
— Джак — каза генералът, — мога да те арестувам за укриване на беглец.
— Разбира се, че можеш — отвърнах. — Само че къде е беглецът. Престъпникът, когото подозираш, е официално обявен за мъртвец.
— Нима отричаш, че човекът от снимките е моят син? — попита генералът.
— В Италия аз нямам друг избор, освен да посещавам малкото изповедници, които говорят английски — казах.
— Това е Джордан, нали, Джак? — попита генералът настойчиво, забравил всякаква предпазливост.
— Не знам, не мога да преценя — отвърнах.
— Значи, не искаш. А ти, Селистайн?
— Скъпи, въобще не разбирам за какво говориш.
— Всички тези пътувания до Италия — подхвана генералът. — Мислех, че си луда по изкуството им.
— Изкуството винаги е било в центъра на пътуванията ми — каза Селистайн.
— Мразя музеите — каза генерал Елиот. — Защото там се срещат двамата с Джордан. Сега вече всичко ми е ясно.
Загледах се в лицето на генерала и за миг почувствах прилив на съчувствие към този емоционално ограничен, стегнат като навита пружина човек. Устните му бяха тънки като острие на нож. Беше нисък, но с фигура на здравеняк, някъде между шейсет и пет и седемдесет години. В погледа му трептяха синеоки пламъчета, които ужасяваха мъжете и омагьосваха жените. Цял живот хората се бяха страхували от Рембърт Елиот и този факт му доставяше огромно удоволствие. Той беше от мъжете, които Америка ухажваше по време на война, но се чудеше къде да ги дене след подписване на примирието.
Подобно на много други като него, прекарали живота си в тренировки да убиват вражески войници, Рембърт Елиот се бе превърнал в чудовищен съпруг и баща. През целия си брачен живот се бе отнасял към жена си като към свой адютант, който не може да покрие нормата за физическа подготовка. Джордан бе израсъл с целувките на майка си и юмруците на баща си.
Генералът се надигна тежко, взе снимките и отново се вторачи в тях.
— Този свещеник. Това е синът ми, нали? — обърна се той към мен.
— Откъде да знам? — отвърнах. — Това е моят изповедник. Генерале, трябва да ходите по-често на църква. Тогава ще знаете за съществуването на онази малка преградка, която отделя свещеника от изповядващия се грешник. Тя не е поставена случайно там, а за да не могат двамата да се видят и разпознаят.
— Твърдиш, че това не е синът ми, така ли? — попита генералът.
— Твърдя, че това е моят изповедник — повторих аз. — Никой съд не може да принуди моят изповедник да свидетелства срещу мен и обратното.
— Мисля, че това е синът ми.
— Чудесно тогава. Поздравления. Най-накрая отново заедно! Не обичаш ли щастливия край, генерале?
Селистайн се приближи и застана пред съпруга си. Гледаше го право в очите.
— Да, Рембърт, това е Джордан — каза тя. — Всеки път, когато сме посещавали Рим, аз отивах да се видя с него. Казвах ти, че излизам да правя покупки.